Видеозавещание: Завийте се и изчакайте краят на света... да свърши

От Мила Иванова

Да се опазим от вируса на истерията, защото приближава цунами от страх

Да пишеш „завещание на седмицата“ в ролята си на болен от COVID-19 е малко зловещо. Баш като за Хелоуин. С маска и костюм от китайския магазин...
Щеше да е симпатично съвпадение на символи, ако нямах такъв задух. Ако не живеех в истински Хелоуин през последните две седмици.

Първите симптоми се появиха на третия ден от заразяването – умора, лека кашлица. Оттам нататък обаче липсваше всякаква логика. Едни симптоми утихваха внезапно, други се явяваха още по-изненадващо. Вдигах температура по никое време, свалях я, без да разбера как. Ту ме болеше глава, ту корем. Ту лявото око, ту – дясното. Два дни във форма, на третия – всичко отначало. Тялото ми беше като развалена машина, по която някой натиска хаотично копчетата – тъкмо затвори с копче един проблем, в другия край щръква нов... симптом.

Една вечер бях сложила да се пече пиле – с чесън, розмарин, бяло вино и други глезотийки. След известно време се зачудих защо не мирише от кухнята. Ох, сега пък печката ли се развали?! Отидох, отворих печката – пиленцето приличаше на гарван – черно и грозно. ‘Ма какви са тея пластмасови пилета, дето ги произвеждат, бе?! Досега поне миришеха на хубаво...

Не, досега аз бях имала обоняние. Сега вече нямах. Вкус – също. Пиленцето имаше същия вкус като чийзкейка, лучената супа и мазилката на стената ми.

С този симптом официално влязох в своя малък, личен Хелоуин.
Но този разказ беше екзотика само през първата седмица. Тогава статистиката още не беше четирицифрена. Тогава създания с вида на Рапунцел обикаляха студиата на телевизиите и уверяваха, че никой не се е заразил в заведение и дезинфектанти дебнат да ни спасят на всички входове. Каквото и да кажем днес, забавихме се. Разклатихме морето си като на игра, а сега към нас се задава толкова огромна вълна, че едва ли и най-крутите мерки ще я укротят. А вълната не е само от COVID. Тя не е само медицинска, нито икономическа. Приближаващото цунами от страх вече е над главите ни.

В първите дни ми се обадиха толкова много приятели за подкрепа, а дори не бях показала короната си във фейсбук. Звъняха загрижени, предлагаха всякаква помощ, беше мило и истински трогателно. Но също и зловещо. Няма как да не се запиташ: „Защо са толкова притеснени всички за мен?“

Но когато утешиш собствената си тревожност от това мълниеносно внимание, започваш да чуваш откъде е дошло. Започваш д аразбираш, че хората се страхуват. И тези, които се пазят, и тези, които си падат по шведските... модели. Всички чуват, че дори да е леко, не е. Чуват, че води до задух, чуват, че 8% от преболедувалите никога не си връщат обонянието, чуват, че вече няма места в болниците, чуват, че никой не знае как се лекува COVID.

И ти се обаждат с надежда да им кажеш, че не е вярно. Че по цял ден гледаш Нетфликс и пиеш капучино с канела...

Времената са трудни. Хелоуин е първоюнски празник с дъвки и балони на фона на реалния живот днес. Дълбоко вярвам, че лечението и на вируса, и на глобалната, мултивалентна криза минава през здравия разум и стабилната психика на всеки от нас. И не си казвайте „Аз съм ок, аз ще се справя“. През последните дни говорих с едни от най-здравите психически хора, които свиваха на няколко пъти колене пред страха от непредвидимото. Около нас хаосът е напълно пандемичен. Истерията е по-заразна от COVID-19. Вече трудно можем да спрем този вирус, но нека поне се опазим от вируса на истерията. Как ли? Спрете да четете ужасяващи истории от интензивното! Спрете да се будите с фрапантните статистики! Купете си много чай, истински чай. Роза, мента, бъз, липа. Изперете с омекотител одеялата. Изтупайте книгите от младостта. Мечтите си също изтупайте. Прегърнете човека до себе си, направете му печено пиле и се завийте на топло да изчакате краят на света да свърши.

Още гледай във видеото