Защо пристрастяването ми към смартфона ме прави по-добра майка?

От Габриела Миланова

Няма да крия, зависима съм към моя смартфон.
Той винаги е в дланта ми или на една ръка разстояние, като спасителна жилетка. Изключвам звуците и съобщенията, но непрекъснато го проверявам, въпреки че известията за имейли, Facebook, Ebay, програмата за йога и прочее нотификации от приложенията се появяват през целия ден на екрана.

По цял ден съм вкъщи с най-малкото си дете, пет дни в седмицата.
Обичам дъщеря си до полуда. Обичам да играя с него. Но аз съм с нея по цял ден и жадувам за разговор и взаимодействие с възрастни.
Моят телефон осигурява този контакт.

Имам приятели от целия свят, с които да споделям истории (често за нашите деца), да плача, да се смея, да се споделям с тях.
Освен всичко това използвам телефона си, за да чета новините. Хвърлям поглед на сериозните, но и на сърдечни и забавни статии, а понякога дори и поезия.

Грижа се за практически въпроси - балансирам банковата си сметка, купувам памперси, протеинови блокчета, бебешки пюрета.
Да, всичко е по телефона, но не е толкова различно от това, което са правили майките от много поколения в онези свободни моменти между домакинската работа и грижите за децата.

Когато съм в компания или съм потопена в ангажирала ме дейност, проверявам телефона си много по-рядко. Знам как да присъствам тялом и духом за децата си, съпруга си, приятелите си и за мен самата.
Но когато съм затънала в майчинството, сервирам храна, прекъсвам кавги между другите си две пораснали деца, чистя бъркотии - телефонът ми е на една ръка разстояние.

Това ми дава известен комфорт. Той осигурява същото успокояване, което правят малките парченца шоколад, които ям през деня.
Честно казано, предпочитам да съм пристрастен към телефона си, отколкото към много други неща. Това няма да разруши тялото ми, няма да насити кръвта ми с химия и не носи калории.
Да, има някакво обсесивно усещане и невинаги е най-добрият модел за модериране на моите деца. Но мисля, че в манията има достатъчно здравословни качества, които да й дадат кредит на доверие.

Напоследък задължително обяснявам на децата си какво правя на телефона си, за да не мислят, че съм се изгубила в бездната на екранното време. Ще им покажа снимка на новото бебе на братовчед ми или ще им разкажа за статия, която току-що съм прочела, ако мисля, че е интересна.

Ще им кажа, че изпращам съобщения на баща им или контактувам стар приятел. Искам да знаят, че това, което правя на телефона си, може да бъде продуктивно и източник на връзка и приятелство.
Дните ми с децата могат да бъдат чудотворни и красиви в един момент, а в следващия - изтощителни и неблагодарни. Когато телефонът ми светне с известие от приятел, колега или дори имейл за последната ми поръчка на памперс, това озарява деня ми.

И познайте какво? Щастливата майка е добра майка.
Майка, която намира малки моменти, за да се отпусне и отърси от умората от дните си, прави здравословен избор за себе си и децата си.