Разпознайте фалшивите извинения

Да се извиниш не винаги е лесно. Понякога човек искрено съжалява, но не умее да намери правилните думи. В такива случаи, особено когато ни е близък, прошката е възможна. Фалшивите извинения обаче са нещо съвсем различно – те не лекуват, а предупреждават. Те са ясен сигнал за опасност.

Защо извинението има значение

В миналото думата „извинение" е имала съвсем буквален смисъл – да „изплатиш вината си". За лошо действие се е плащало с реална цена. Днес тази цена не е в монети, а в отговорност, разкаяние и промяна на поведението.

Истинското извинение показва уважение. То означава: „Разбирам, че те нараних, поемам отговорност и ще направя всичко възможно да не се повтори." Фалшивото извинение, от друга страна, е като фалшива банкнота – изглежда валидно, но няма никаква стойност.

Първи вид е обезценяване на вашите чувства

Това са извиненията от типа: „Хайде, стига си се обиждал",
„Голяма работа", „Извинявай, ако чак толкова си го приел навътре". На пръв поглед има „извинявай", но зад него стои подигравка. Вашите чувства са омаловажени, а вината – прехвърлена върху вас. Посланието е ясно: проблемът не е в постъпката, а във вашата реакция. Така обидчикът не само не поема отговорност, но и ви поставя в позиция да се чувствате виновни.

Вторият вид е извинение, за да се избегне отговорност. Тук извинението не идва от разкаяние, а от желание да се избегнат последствията. Човекът се извинява, за да „заглади положението", да не бъде наказан или да получи прошка без усилие. Вашите чувства не го интересуват. В центъра е единствено собственото му удобство. Това извинение не води до промяна – само до временно затишие, преди ситуацията да се повтори.

Третият вид е извинение с цел да ви използват отново. Този тип е особено коварен. Обидчикът демонстрира драматично разкаяние, кълне се, че не е искал да ви нарани, обяснява всичко с „недоразумение" или „лошо стечение на обстоятелствата". Целта е една – да притъпи бдителността ви и да възстанови стария модел на поведение. Следва обещание, че „всичко ще бъде както преди". Но ако преди е имало болка, манипулация или неуважение, връщането „както беше" не е решение, а повторение.

Четвъртият вид е публично извинение пред свидетели. На пръв поглед – благороден жест. В действителност – често добре режисирана сцена. Свидетелите са там, за да видят, че „ви се извиниха". Ако не приемете, вие излизате злопаметни и безсърдечни.

Фокусът вече не е върху нанесената вреда, а върху това как изглеждате в очите на другите. Така вината се измества от обидчика към вас.

Важно е да направим ясно разграничение: можем да простим, без да се връщаме към старите отношения. Прошката е вътрешен процес. Тя не означава, че сме длъжни да възстановим доверието или да приемем същото поведение отново.

Ако „цената" на извинението е фалшива, значи и разкаянието е такова. В този случай най-здравословният избор е дистанция.

Фалшивите извинения рядко са еднократни. Те се повтарят, защото моделът не се променя. Ако продължим да приемаме празни думи, рискуваме отново да бъдем наранени – често в най-неочаквания момент.

Истинското извинение се разпознава не по думите, а по действията след тях. А когато те липсват, най-голямото доказателство за самоуважение е да не се връщаме там, където вече сме били наранени.