Кардиолози: Нов тест разкрива скрит риск от инфаркт

България продължава да е сред страните в ЕС с най-висока смъртност от болести на кръвообращението, а това прави всеки пропуснат рисков фактор още по-важен. По данни на Евростат за 2023 г. именно у нас е отчетен най-високият показател в Европейския съюз – 923 смъртни случая на 100 000 души от заболявания на кръвоносната система. На този фон разговорът за липопротеин(а), или Lp(a), вече не е нишова тема за кардиолози, а въпрос, който засяга пряко и хора без „лоши" стандартни показатели.

Поводът е напълно реален: има хора, които следят LDL холестерола си, движат се, не пушат, а въпреки това преживяват инфаркт или инсулт по-рано, отколкото някой е очаквал. В такива случаи понякога липсва не лечение, а една липсваща част от картината – Lp(a), маркер, който не влиза в стандартния липиден профил и няма как да бъде „уловен", ако не бъде назначен отделно. Точно това подчертава и проф. Арман Постаджиян в скорошно интервю, в което предупреждава, че без такъв тест рискът може да остане невидим. Международните препоръки вече вървят в същата посока: Европейското кардиологично дружество, Европейското дружество по атеросклероза, Американската сърдечна асоциация и новите американски указания за дислипидемии препоръчват Lp(a) да бъде измерван поне веднъж в живота на всеки възрастен.

Какво всъщност е Lp(a)

Lp(a) е липопротеинова частица, близка по строеж до LDL холестерола, но с още един белтък – аполипопротеин(a). Именно тази структура я прави особено интересна за кардиологията, защото тя не просто участва в атеросклерозата, а се свързва и с по-висок риск от образуване на плаки, възпаление и калцификация на аортната клапа. Днес Lp(a) се приема не просто за „асоцииран", а за причинно свързан рисков фактор за атеросклеротично сърдечносъдово заболяване и калцифицираща аортна стеноза.

Най-важното, което хората трябва да знаят, е, че Lp(a) се определя предимно генетично. Тоест, това не е показател, който се „вдига", защото сте яли мазно няколко месеца, нито такъв, който пада осезаемо след диета и спорт. Начинът на живот остава изключително важен за общия риск, но не е инструментът, с който директно ще свалите самия Lp(a). Именно затова международните организации подчертават, че един човек може да изглежда „добре" на стандартни изследвания и пак да носи наследствен риск, който си струва да бъде видян.

Защо един тест може да промени оценката на риска

Около един на всеки петима души има повишени стойности на Lp(a), показват международни данни. Това не означава, че всеки такъв човек непременно ще получи инфаркт. Означава обаче, че базовият му риск може да е по-висок, отколкото изглежда на пръв поглед, и че решението за профилактика и лечение не бива да се взема само по LDL холестерола. Американската сърдечна асоциация посочва, че високи стойности се приемат при нива от 125 nmol/L или 50 mg/dL и нагоре, а новите американски насоки допълват, че при 250 nmol/L дългосрочният риск от инфаркт или инсулт е поне два пъти по-висок. Европейските насоки също приемат 50 mg/dL като клинично значим праг.

Тук има една важна подробност, която често се пропуска в популярните текстове: не всеки човек с висок Lp(a) е в една и съща опасност. Рискът се натрупва. Ако към наследствено високия Lp(a) се добавят пушене, диабет, високо кръвно налягане, фамилна обремененост, наднормено тегло или вече доказана атеросклероза, общата картина се променя значително. Затова смисълът на теста не е да „етикетира" човек, а да помогне на лекаря да бъде по-точен: да прецени колко агресивно трябва да се сваля LDL, дали е нужен по-ранен контрол, дали семейството трябва да бъде изследвано и дали не е време за по-сериозна профилактика.

Точно в това е практическата стойност на изследването. Не защото единствено то предсказва инфаркт, а защото може да обясни иначе „неочакван" риск. При част от хората то е липсващото парче в пъзела, особено ако има преждевременни инфаркти или инсулти в семейството, ако човек вече е имал сърдечносъдово събитие без очевидно тежък липиден профил, или ако има фамилна хиперхолестеролемия.

Колко често се изследва и кога е добре да се направи

Голямото предимство на този тест е, че в повечето случаи не се налага да се повтаря често. Понеже стойностите са в голяма степен наследствени и относително стабилни през живота, обичайният подход е измерване веднъж в зряла възраст. Това е и причината все повече дружества да говорят за „once-in-a-lifetime" тестване. Има обаче и нюанси: при определени състояния, като менопауза, бременност, заболявания на щитовидната жлеза, бъбречни или чернодробни проблеми, стойностите могат да варират и лекарят може да прецени повторно измерване. Затова най-точната формулировка не е „абсолютно веднъж и никога повече", а „обикновено веднъж, освен ако няма медицинска причина за повторение".

На практика тестът има особен смисъл около средна възраст, но не е запазен само за хора над 40. Ако има силна фамилна обремененост, ранен инфаркт при родител, брат или сестра, или вече доказан висок Lp(a) в семейството, изследването може да е уместно и по-рано. При висок резултат се препоръчва и т.нар. каскаден скрининг – изследване на близките роднини от първа степен, защото рискът често се предава по фамилна линия.

Какво следва, ако резултатът е висок

Тук е мястото за най-важното уточнение: високият Lp(a) не е присъда. Той е сигнал. И този сигнал трябва да се използва разумно, не панически. Засега няма широко одобрена терапия, предназначена специално да лекува висок Lp(a) като самостоятелна мишена. Това обаче не означава, че нищо не може да се направи. Точно обратното – ако Lp(a) е висок, още по-важно става да се овладеят останалите рискови фактори максимално добре. Това означава по-стриктен контрол на LDL холестерола, кръвното налягане, кръвната захар, телесното тегло, съня, движението и тютюнопушенето.

Пациентите често се изненадват и от още нещо: статините, които са основа в понижаването на LDL и намаляването на сърдечносъдовия риск, не понижават съществено самия Lp(a), а при част от хората дори могат леко да го повишат. Това не е причина те да се спират самоволно. Причината е проста: статините продължават да спасяват живот, защото намаляват общия риск чрез силен ефект върху LDL и атеросклерозата. С други думи, човек с висок Lp(a) не трябва да мисли „лекарствата не работят", а „трябва още по-прецизно да овладея това, което може да се контролира".

Има и добри новини. Ново поколение RNA-базирани терапии, насочени конкретно към Lp(a), вече е в късни фази на клинични изпитвания. Пелакарсен, олпасиран и леподисиран показват впечатляващо понижение на нивата, но към този момент ключовият въпрос все още е дали това ще се превърне и в по-малко инфаркти, инсулти и операции на аортна клапа в реалния живот. Точно това изследват настоящите големи проучвания. Тоест, надеждата е реална, но е важно да не се прескача научният процес и да не се обещава повече, отколкото медицината вече е доказала.

Какво е полезно да запомним днес

Най-полезното послание е просто: стандартният холестеролен панел не дава цялата картина. Ако имате фамилна история на ранен инфаркт или инсулт, ако в семейството има високи липиди, ако вече сте преживели сърдечносъдово събитие „без ясно обяснение", или ако просто искате по-точна оценка на риска си, разговорът за Lp(a) с личния лекар или кардиолог е напълно разумен. Международните насоки вече все по-ясно казват, че този тест има място в профилактиката, а не само след като проблемът вече е настъпил.

И точно тук е голямата стойност на темата. Не в това да плашим хората с още един медицински термин, а в това да им дадем липсващата информация навреме. Защото понякога рискът не е шумен. Не боли, не се вижда в обичайните изследвания и не предупреждава. Но ако бъде назован навреме, може да промени начина, по който пазим сърцето си.