Този вид майка лоша майка ли е?

Стрес, липса на време, отговорности, обвинения, чуждо мнение... Това са някои от причините много жени да се смятат за лоши майки. Днес хората наричат феномена „засрамване на мама“.

Писателката Джил Чърчил казва, че „няма начин да бъдеш перфектна майка, но има милион начини да бъдеш добра майка“. Но някои жени все още се стремят към съвършенство. Независимо дали се дължи на външен или вътрешен натиск, идеята е колкото често срещана, толкова и грешна.

За съжаление, фантазията да бъдеш перфектна майка в крайна сметка се предава и на децата. Това критично отношение създава негативна среда, която прави „услуга” на тревожността на децата, отколкото на тяхното развитие.

В епохата на напреднали технологии, интернет и социалните медии е трудно да се измъкнем от неконструктивната критика. За съжаление, това често засяга майките. Заради това екип на Мичиганския университет провежда важно проучване, в което изследва обществената преценка, която се случва толкова лесно в социалните мрежи.
Реалността, която това проучване разкрива, е обезкуражаваща. Резултатите сочат, че две от три майки са засегнати от този вид критики. Те казват, че се срамуват, когато четат или чуват оценки за тяхната „работа” като родители от други хора.

Истината за преценката
Повече от половината от анкетираните майки казват, че са чували критика или безполезни съвети от близко семейство.
Най-лошото е, че всеки коментар, всяка преценка тежи на майките. Това ги кара да се чувстват несигурни относно ролята си на родители. С други думи, цялата критика (често случайна и неоправдана) кара много жени да се чувстват несигурни и засрамени.

Защото жените се борят да намерят „правилния път“ към родител. Хората ги критикуват за начина, по който възпитават децата си, за хранителния им режим, дори за начина, по който кърмят бебето си.

"Ръцете на майката са направени от нежност и децата спят дълбоко в тях."
- Виктор Юго -

Въпреки всичко това засрамването на мама абсолютно не е истинско. Не е истинско, защото това чувство на срам не е
правилно. Това е просто резултат от лоша практика.

Проблемът, който имат повечето майки, е, че са критикувани практически за всичко, което правят. За това, че са избрали цезарово сечение вместо естествено раждане, че не кърмят достатъчно дълго, за нова, че изпитват следродилна депресия, за това как се справят с емоциите си, за това, че работят вместо да стоят вкъщи с децата си, че обръщат твърде много внимание (или твърде много малко) на техните телефони, за това, че позволяват гледане на твърде много телевизия...

Както казва Клинт Истууд: „Мненията са като задниците. Всеки има по един." И все пак за майките не е лесно да избягат от този вид натиск. Той най-често идва от най-близките до тях. Това прави още по-трудно излизането от тази лоша ситуация.

"Никога в живота няма да намерите по-добра или по-щедра нежност от тази на майка си."
-Оноре дьо Балзак-

Но както казва писателката Джил Чърчил: „Важното не е да си перфектна майка, а истинска майка. Добра, нежна и мила.”
Затова, ако обичате детето си и му давате всичко, което можете, защо трябва да слушате мнението на другите? Няма ръководство „как да бъдеш добра майка“, но винаги има любов, която може да дадеш.