Напишете дума/думи за търсене

Как да критикуваме съпруга и свекървата?

Преди да критикувате някого, запитайте се дали вашата критика е свързана с желанието ви да докажете на себе си и на обкръжаващите своята значимост.

Може би някой ви е обидил и сега вие искате да “предадете щафетата” нататък? В такъв случай се постарайте да повишите понижената си самооценка с положителен образ за себе си - пребройте на ум своите постижения; спомнете си за разговор с човек, който ви цени и обича; сетете се какви подаръци сте си направила, защото заслужавате. Може би след това ще ви премине желанието да критикувате.

А какво да се прави, когато трябва да критикувате началника, съпруга, свекървата, с която не искате да си разваляте отношенията? Това е по-опасно, отколкото да критикувате “по-младшите”. Началникът може да предприеме дисциплинарни мерки спрямо вас, деспотичният мъж - да ви нагруби, а свекървата ще настройва срещу вас сина си. Затова трябва да се критикува много коректно.

Сдържайте емоциите си, за да не си навлечете неприятности

Ако започнете от прага да упреквате мъжа си, че не е взел навреме детето от детска градина и учителката ви се е скарала, ще получите адекватния отговор: че сте лоша майка, че това е ваше задължение, че не можете да се справите сама и с най-простата задача. Вашата конструктивна критика ще бъде унищожена. Затова изразете гледната си точка по-меко, ако е възможно с хумор: “Учителката ме наруга, с теб може би не би постъпила така. Така че, моля те следващия път вземи ти детето.”

Ако сте решили да критикувате началника

Започнете с вълшебните уводни думи: “Струва ми се, че в дадената ситуация по-добре би било...” В тях може да се заслуша и най-безкритичният към себе си човек, защото излиза, че не критикувате него, а изразявате свое мнение. И ако промени поведението си, той ще скрие истинската причина за това.

Много шум за нищо

Най-често критикуваме тези, които се намират в йерархията по-ниско от нас - детето, подчинения. Или пък тези, с които сме равнопоставени - съпруга, приятелката. И в тези случаи дори не се замисляме как ще им се отразят нашите думи. Най-често обиденият от нас човек започва да се оправдава или да ни отправя обвинения. И ето че се поражда истински конфликт!

С тези, които стоят в йерархията по-високо от нас, сме по-внимателни. Но дълго сдържаният гняв нерядко прераства в буря от неконтролирани емоции. Не е трудно да се предугади резултатът от този изблик. И тогава се питаме възможно ли е да доведем нашето недоволство до знанието на другия така, че той да възприеме критиката, без да се обиди?

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X