Защо децата се държат лошо, когато са уморени?

Забелязали ли сте как децата често са по-раздразнителни и предизвикателни точно след училище или детска градина? Или отивате с тях на ресторант и след 20 мин си обещавате, че никога повече няма да ядете с тях навън, докато не станат абитуриенти.

Оказва се, че умората при малчуганите засилва тяхното неадаптивно или негативно поведение.
Когато децата са уморени, гладни или отегчени, тяхното негативно поведение се увеличава. Емоциите им са толкова силни, че ги завладяват. Следователно, не трябва непременно да обвинявате хлапетата заради лошото им поведение. По-добре е да опитате и да разберете какво се крие зад него.

Нека разгледаме какво има да каже детската невробиология по темата.

Детските мозъци все още не са узрели. Това означава, че те имат малко ресурси, с които да упражняват самоконтрол. Затова, когато се почувстват обхванати от толкова смущаващи преживявания като изтощение или апетит, тяхната нервност се засилва. Ако възрастните реагират на поведението им с порицания или наказания, дискомфортът им ще ескалира до епични размери.

Има много причини децата да се държат лошо. Понякога те търсят нашето внимание, а в други моменти може да тестват границите ни. Все пак нека имаме предвид, че в повечето случаи зад негативното поведение на хлапето се крие зле регулирана емоция.

Малките деца обикновено не притежават езиковите умения, за да изразят какво им се случва, като например чувство на глад или умора. Вместо това те проявяват чувствата си с негативно или предизвикателно поведение.

Хиперактивност и лошо поведение
Всички ние бихме искали нашето тригодишно дете да може да ни обясни какво се случва с него, когато се държат лошо. Но то няма да може да изрази емоциите си като възрастните хора до дълбока юношеска възраст. Освен това то често изпитва прекалено много усещания, чувства и нужди, че просто не знае как да действа в лицето на толкова много хаос.

Това, което правят децата, е да реагират по най-малко адаптирания начин и да се увлекат от това, което чувстват, от вътрешния си вихър. Често свидетели на това са родители или баби и дядовци, които вземат малчуганите от детска градина или училище. Колкото по-уморени са, толкова повече протестират, толкова повече избухвания имат и толкова по-малко внимание обръщат на възрастните около тях.

Към това се добавя и фактът, че често подлагаме децата си на същите дълги дни като нашите, но ние сме възрастни индивиди. Те стават рано и след като свършат училище, продължават със своите извънкласни занятия: английски, баскетбол, плуване, балет, музика… Ние възпитаваме нашите нови поколения в хиперактивност и свръхвзискателност. Едва ли е изненадващо, че това има последствия.

Умора, липса на самоконтрол и лоша емоционална регулация
Човешкият мозък завършва съзряването си едва след 20-годишна възраст, когато завършва формирането на важни области като префронталния кортекс. Дотогава младежите имат проблеми с регулирането на импулсите си и с разумното поведение.

Освен че изпитват трудности при самоконтрола, децата също имат проблеми с разбирането на емоциите си. Умората, разочарованието и гладът могат да ги направят по-раздразнителни. Те също могат да имат проблеми с фокусирането на вниманието си и с подчинението на възрастните около тях.

Университетът на Северна Каролина в Грийнсбъро провежда проучване, което твърди, че в ранните години на детството е от съществено значение да напътстваме децата си в ученето на емоционална регулация. Това е компетентността, която ги улеснява при установяването на изпълнителни функции като внимание, памет, размисъл, решаване на проблеми и др.

Децата невинаги разбират какво се случва с тях, когато се почувстват претоварени от изтощение, тъга, глад или стрес. Единственото, което изпитват, е дискомфорт и не се колебаят да се оставят да бъдат увлечени от него. Ето защо е изключително важно да ги напътстваме в изучаването и регулирането на тези вътрешни състояния.

Отегчени или самотни деца = ядосани деца
Когато хлапетата са уморени, те стават по-раздразнителни и по-малко търпеливи. Има обаче и други променливи, които трябва да вземем под внимание, например лошото им поведение може да се дължи на скука или чувство на самота. Не може да пренебрегнем факта, че като родители, поради служебни причини, често не може да прекарваме толкова време с децата си, колкото бихме искали.

На тях им липсва нашето внимание. Това често се превръща в разочарование и нерегулирано поведение. Те се чувстват отегчени, тъжни и разочаровани. В крайна сметка децата не знаят как да се справят с вътрешната си празнота и понякога я запълват по възможно най-лошия начин - с телефони или видеоигри.
Споделянето на време с нашите деца чрез игра им позволява да си починат и да се свържат емоционално с нас.

Какво може да направим?
Най-важното нещо, което може да направим като родители, баби и дядовци или възпитатели, е да разберем нуждите на нашите деца. Това предполага да знаем как се развиват мозъците им на всеки етап от порастването и да ги насърчаваме в това, което е важно на всяка фаза. Това ще им помогне да разберат, идентифицират и регулират емоциите си.

Освен това трябва да гарантираме, че нашите деца имат достатъчно време за почивка и игра. Изтощеното дете ще бъде по-склонно към избухвания, както и дете, което не знае как да се справи със скуката. Така че преди да му дадете таблет или джойстик за плейстейшън, му предложете скицник, за да изрази себе си. Позволете на скуката да се трансформира в творчество.

И накрая, винаги помнете, че зад лошото поведение има определени реалности, с които трябва да сме наясно. Нека се опитаме да избегнем прибягването до санкции или наказания и да разберем какво искат нашите деца от нас. Може би просто се нуждаят от малко внимание и не знаят какво да правят с емоциите, с които се борят.