Американката Кейси прави черешова ракия, за да съхрани стари кюстендилски сортове череши

• Една глобална и локална нюйоркчанка организира „лов на трюфели" в Кюстендил, сервира ги с шампанско и ракия
  
  Фотографии: Асен Величков

Кейси Ангелова е родена в Бруклин, Ню Йорк. Вече над 20 г. е омъжена за българина Ангел Ангелов, с когото имат три деца – Мая на 19 г., Боряна на 17 г. и Габриел на 11 г. Семейството живее в Кюстендил и вече над 10 години развива компанията си. В момента работи основно по три проекта – градина с трюфели, крафт дестилерия и производство на занаятчийски кастилски сапун. Тя е един от основателите на Мулти култи колектив. Кейси многократно е била обект на медиен интерес, но малцина знаят, че е голям франкофон, учи френски от 12-годишна и е живяла в Нант и Париж. Наред с другите си страсти, много обича да чете и мечтае да напише книга. Вече има десетки папки и файлове, изпълнени с истории, сюжети и идеи. Също така е член на MENSA – най-голямото и старо глобално общество на хора с висок коефициент на интелигентност. Какво означава да бъдеш едновременно глобална и локална личност, ще разберем от една истински вдъхновяваща личност.

Какъв беше животът ти в САЩ и какво те доведе в България?

Ние живеехме в Ню Йорк до 2006 г. Животът ни беше обикновен – две малки деца, работа, пътуване до работа, семейство... вечно заети. Срещнах мъжа си през 1999 г., докато учех медии в университета и специализирах филмово и телевизионно продуцентство. Започнах работа в музикалния канал VH1 още преди да се дипломирам и след това работех по различни сериали. Когато един от тях приключи, със съпруга ми обмисляхме дали да не се преместим в Лос Анджелис, за да мога да работя там, но в крайна сметка избрахме България. Бащата на Ангел му предложи позиция в семейния бизнес, което изглеждаше като вълнуващо приключение за нашето младо семейство.

Изпита ли културен шок, когато се премести тук, и как би описала процеса на своята интеграция?

Първите години бяха трудни. Често се прибрах в Щатите, когато бях тъжна. Запознах се с много чужденци в периода, когато живеехме в София. За мен най-трудно беше с храната. Липсваше ми разнообразието от храни, с които бях свикнала в Ню Йорк, и които не се намираха тук, особено азиатската храна. Липсваха ми и много от съставките, които тогава нямаше на пазара. Този кулинарен копнеж ме накара да преоткрия готвенето и градинарството. Аз и в Ню Йорк се интересувах от тези неща, но нямах много време за тях. В първите си години в България имах свободно време, което можех да отделя на тези хобита, като се стигна почти до пълно обсебване. На мъжа ми му писна да слуша за храни и напитки и затова през 2008 г. реших да създам блога Eating, Gardening & Living in Bulgaria www.caseyangelova.com. Той ми даде смисъл.

Ти си човек, който влага голяма страст във всичко, което прави. Изглежда, че винаги движиш няколко проекта едновременно, особено свързани с храни и напитки. Разкажи за твоята популярна черешова ракия. Как ти дойде идеята за нея изобщо?

Когато започнах да се интересувам от биохрани и устойчиво земеделие, пред нас се отвори възможност да купим 10 декара черешова градина. Как може човек да живее в столицата на черешите и да няма няколкостотин дървета? В продължение на няколко години това ни носеше печалба, но през 2014 г. цената на черешите се срина дотолкова, че просто нямаше икономически смисъл да ги берем. Тогава ни хрумна идеята да правим ракия. С помощта на приятел направихме няколкостотин литра, които дестилирахме в Благоевград. Получи се много добре. Тогава двамата с Ангел започнахме да мислим за дестилерия като възможно бизнес начинание. Чак 2017 г. намерихме подходящо помещение, бивш завод за хляб. Отне ни 5 г. да придобием лиценза си.

С нашата черешова ракия не се опитваме да открием топлата вода, но искаме да правим нещо различно и съм убедена, че ако опитате няколко глътки, ще разберете, че се движим в правилната посока. Нашата крайна цел е да имаме овощна градина, в която да отглеждаме стари кюстендилски сортове череши като Раждавичка белвица. Искаме да създаваме ракия с усещането за място, която контролираме „от почвата до глътката". Планираме да засадим първите 100 такива дървета тази есен.

Освен ракия, искам да произвеждаме и джин и уиски. В момента разработваме джин, който ще отразява тероара на България. Надяваме се идната пролет да сме готови с финалния продукт – тъкмо за сезона на джина с тоник.

Като човек, който обича да учи през целия си живот, би ли споделила някои неща, които си научила за алкохолните напитки? Знам, че си завършила някои много престижни международни курсове... Какви са следващите ти планове в тази посока?

Наистина аз обичам да чета и да научавам нови неща. Моето пътешествие в света на алкохола започна с уискито. Когато бях в Дъблин през 2017 г., посетих Teeling Whiskey Distillery и буквално се влюбих. След това моята страст към уискито ме заведе в Шотландия и вече нямаше връщане назад. Усещах, че за да стана добра в работата с дестилерията, първо трябва да бъда добър дегустатор и оценител на напитки. Записах се в най-високия клас на Wine & Spirit Education Trust (глобална организация, която провежда курсове и изпити в областта на виното, спиртните напитки и сакето). Прочетох десетки книги за дестилацията и ферментацията и участвах в много онлайн обучения. Също така се образовах по химия чрез Ютюб. Посетих и много дестилерии по света, за да разширя хоризонтите си.

През август 2022 г. прекарах седмица в Шотландия в дестилерията Springbank, където се обучавах в традиционните методи на шотландското уиски. Бях особено заинтересувана да наблюдавам техния процес на подово малциране. Малцовият ечемик обикновено се прави в по-индустриални условия, но някои дестилерии все още използват традиционния метод на подово малциране. Това е нещо, което бих искала да включа в бъдещите ни планове за производство на уиски. Тази зима ще започна нов 3-годишен курс в Института по пивоварство и дестилиране във Великобритания. Въпреки че сертификатът не ми е нужен сам по себе си, винаги има какво ново да се научи. Ще отнеме години на нашата фирма да започне реално производство на уиски, но вече започнахме да отглеждаме своя ечемик и да се учим как да го малцираме. Също както и с ракията, искаме да се фокусираме върху местното и устойчиво производство.

През зимните месеци ти предлагаш едно интересно преживяване – „лов на трюфели". Повечето хора никога не са опитвали пресни трюфели, но мнозина имат опит с продукти като сол с трюфели, трюфелово олио и др. Разкажи ни повече за света на трюфелите и твоето място в него.

Светът на трюфелите е вкусен и мистериозен. Когато учех в Кулинарния институт на Америка, най-престижното кулинарно училище в САЩ, чух, че в България могат да се отглеждат трюфели. След като завърших, осъзнах, че не се виждам да работя в професионална кухня или като собственик на ресторант. По-скоро исках да се науча да отглеждам продуктите, с които исках да готвя.

В горите в България се намират различни видове трюфели, но не и френските черни зимни трюфели, сорт Périgord (tuber melanosporum). Те са силно ароматни, за разлика от черните летни или есенни трюфели, които се срещат в дивата природа в страната.

През 2013 г., преди да инвестираме в дестилерията, засадихме 26 декара лешникова овощна градина, инокулирана със спори от трюфели. Знаехме, че трюфелите могат да се появят след 5-10 г. или пък никога. Когато овощната градина беше на петгодини, открихме първия трюфел. Това беше лъч надежда, че може би ще имаме успех. Оттогава добива всяка година се увеличава въпреки кражбите на трюфели от диви прасета и хора.

Тъй като нашите количества са сравнително малки, започнахме да предлагаме преживявания като „лов на трюфели", където посрещаме група гости и сутринта търсим трюфели заедно с нашето куче Клер, а за обяд се наслаждаваме на тези черни диаманти с прости ястия като яйца или паста в компанията на чаша шампанско или черешова ракия. Надявам се, че тези събития помагат на хората да научат нещо ново и за съмнителните практики в света на трюфелите. Даваме им информация, с която да бъдат уверени, че няма да станат жертва на измами. Ние сме отворени и честни в една индустрия, която процъфтява в сенките. Когато посрещаме гости за „лов на трюфели", продаваме им директно. Иначе всяка седмица изпращаме вакуумирани пакети с куриер.

Градските хора понякога имат нереалистична романтична представа какво е да живееш сред природата, да отглеждаш сам храната си, да живееш устойчиво... Каква е действителността?

Да си фермер е трудна работа. Дори да отглеждаш сам храната си, все пак ти трябват пари за всичко останало. Да бъдеш устойчив не е евтино – соларните панели, електрическите коли, екологичните строителни материали са скъпи. Освен ако нямаш първоначален капитал или си просто богат, не можеш да си позволиш да живееш като в розовия свят на Инстаграм.

Тази година бяхме толкова заети с работа, че нямах време за своята собствена градина. Чувствам се виновна, че моите плодове и зеленчуци не получиха достатъчно внимание. Почти нямам време да готвя и едва успявам да приготвя нещо просто като салата и печено пиле. Преди да започнем да продаваме нашата ракия, трюфели и сапун, имахме друг бизнес. Ние сме земеделски производители и обработваме почти 1000 декара.

Имахме инвестиции в недвижими имоти в САЩ, които ни помогнаха, както и работата на моя съпруг в семейния бизнес, както и моите странични проекти, като например работата в кино център Бояна. Винаги сме имали планове за извънредни ситуации: план А, план Б и т.н.

Ангел и аз знаем къде искаме да бъдем, как искаме да изглежда бъдещето ни и бачкаме здраво, за да стигнем там. Градът има своите преимущества и хубавото на това да живееш в Кюстендил е, че е само на час и половина от София. Аз харесвам забързаността на големия град в малки дози. Това е огромна разлика в сравнение с преди 20 години. Тогава не можех да си представя да живея извън големия град, но с времето се промениха и очакванията ми – това, че имах деца и се преместих в България, това, че заживяхме в Кюстендил промени и мен самата.

Ако наистина мечтаеш да напуснеш града и да живееш близо до природата, е необходимо да отделиш време, за да погледнеш дълбоко в себе си и да осъзнаеш своите ценности. Имаш ли вече партньор, той/тя има ли същите желания като теб? Ако нямаш партньор, как ще бъде ходенето на срещи в провинцията? Имаш ли деца? Как ще им повлияе преместването? Ако са тийнейджъри, може би няма да е добре. Как ще се издържаш? Имаш ли нужното знание, за да обработваш земя? Физически здрав ли си? Можеш ли да работиш от разстояние? Готов ли си за усилена работа и отдаденост? Обичаш ли самотата?

Много от нас искат да последват мечтите си, каквито и да са те. Изглежда ти си успяла да последваш своите. Има ли рецепта за сбъдване?

Моят най-важен съвет е подготовка и отдаденост. Аз проучвам и планирам всичко. Не се впускам лекомислено в нови начинания. Не всяка мечта е реалистичен път в живота. Очаквайте да ви е трудно. Не всеки ще разбере това, което се опитвате да направите, затова се обграждайте с хора, които ще ви подкрепят и насърчават. Знайте кога да се откажете.

Известно време мислех, че ще бъда професионален готвач в ресторант със звезда Мишлен или ще отворя собствен. Това ме заведе в Кулинарния институт на Америка. По средата на програмата обаче осъзнах, че не желая да прекарвам по 15 часа на ден в кухнята, далеч от семейството ми. Не исках да правя толкова голяма жертва, за да бъда готвач от онзи калибър. Отне ми време за саморефлексия, за да взема това решение, но съм щастлива, че го направих. Обичам живота си.

Какво е успехът за теб?

Моята идея за успеха не включва материално богатство. Надявам се, че всичките ми начинания ще ми се отблагодарят с време, в което да се наслаждавам на живота. Искам да имам времето и свободата да живея моя селски живот, да готвя с цялата си страст и да споделям това с моето семейство и приятели. Ако успея, значи усилията ми са си стрували.

"Вдъхновителки" е кампания на "24 часа" и MILA.BG, която събира историите на обикновени жени с необикновения талант да мотивират и вдъхновяват другите. Жени, които умеят да променят средата. Жени, които умеят да движат напред други жени. Жени, които са мотор за подкрепа и мощно личностно израстване.
Кампанията "Вдъхновителки" се осъществява с подкрепата на Филип Морис България и Eucerin.

Интервюто е част от медийната кампания „Мигранти с таланти" на Мулти култи колектив. Тя цели да подчертае позитивния принос, който чужденците от целия свят дават на България в сферата на спорта, изкуството, бизнеса, културата, кулинарията, социалните каузи и др. Кампанията се развива с подкрепата на Фонд Активни граждани България.