Единствената причина, поради която връзките се провалят

Преди да успеете да направите дори една крачка в дома си, на улицата или на пътека, имате нужда от баланс. Това е просто въпрос на физика - балансът е необходим, за да се върви напред. Това важи и за всяка връзка, особено любовната.

Във взаимоотношенията, за да имате баланс, това, което се изисква, е ясното усещане за това кои сте, какво цените, кои са вашите силни и слаби страни, какво разпалва страстта ви и на какво държите.

Този вътрешен баланс ви дава сила да направите „следващата стъпка", да споделите себе си автентично с друг. А споделянето на себе си напълно и автентично е в основата на една удовлетворяваща, трайна връзка. Но споделянето на себе си по този начин изисква невероятна смелост. Без този кураж и дълбока честност истинската връзка не е възможна. Вместо това онова, което се случва във взаимоотношенията, е ролева игра.

Когато играем такава, ние често изпитваме безпокойство, че другият човек ще ни изостави. Страхуваме се от това, защото дълбоко в себе си знаем, че не сме били верни на този друг човек.
Не сме дали на отсрещния шанс наистина да ни избере, защото не сме се проявили, не сме се показали като себе си. Играли сме ролеви игри (да правим, да бъдем, да казваме това, което мислим, че другият човек иска от нас). И точно като театрално представление, ролевата игра в една връзка винаги стига до своя естествен финал.

За съжаление, ролевите игри във връзките са много разпространени. Основават се на убеждението, че трябва да „угаждаме" на хората до нас, като бъдем такива, каквито смятаме, че искат да бъдем. Това е като да се опитвате да изградите основа върху нестабилна основа, без да оставяте възможност да сте наясно кой сте. Няма начин да се поддържа баланс в този вид ролево поведение.
Това не е връзка, това е стратегия. Стратегията е подходяща във война, а не в любовна връзка.

Откъде знаете какво си мисли някой друг? Освен ако, разбира се, не сте го попитали и той е бил наистина честен в отговора си. Този вид честност премахва ролевите игри и създава пространство за началото на истинска връзка. Това е в случай, че въпросите, които задавате, са искрени, а не просто опит за получаване на информация, внимание или по-манипулативна стратегия.
Всички искаме да бъдем обичани такива, каквито наистина сме. Това може да се случи само когато се покажем истинската си същност, така че другият да може да ни види автентично и наистина да ни избере.

Когато сте заети да се опитвате да бъдете това, което мислите, че обектът ви на желание иска да бъдете, той никога не ви вижда истински. Той избира герой, който да играете, а не вас.

Съществува древно индианско медицинско колело, наречено Колелото на възприемането на реалността. Колелото представлява възприятията за любов, харесване, нехаресване, омраза и неутралност. Учението казва: „Ние изразходваме огромни количества жизнена енергия, години от живота си, опитвайки се да бъдем обичани или харесвани, когато шансовете са 3 от 5 да не получим това. Важният въпрос следователно е: харесвам ли и обичам ли себе си?"

Това е основният въпрос, на който трябва да отговорим. Да може да отговориш на този въпрос, изисква голяма доза самопознание и искреност със самия себе си. Това изисква по-дълбоки въпроси като какво е най-важно за мен? Какво ценя най-дълбоко? Какво искам да представлява животът ми, когато погледна назад в края му? Към какво изпитвам най-голяма страст?

Ако очакваме друга душа да ни обича, тази любов трябва първо да започне с истинската любов към нас самите. Част от това да обичаме себе си и да се научим как да бъдем по-уверени, е смелостта и самоуважението да гледаме на нас честно и да представяме това честно себе си на тези, които обичаме. Когато избираме смелост и самоуважение за нас, ние позволяваме на другия човек да направи своя избор дали да ни обича или не. В крайна сметка ние искаме истинска любов, а не преструвка на любов. А истинската любов изисква честен избор.