„Титаник" потъва в ранните часове на 15 април 1912 г. по време на първото си пътуване, убивайки около 1500 души, които са на борда му.
Повечето хора днес ще ви кажат, че легендарният лайнер е потънал поради изпречил се на пътя му айсберг, лоша видимост, материални слабости на не толкова непотопяемия кораб и голяма доза човешка грешка. Въпреки това, в началото на XX век, когато свръхестествените сеанси и последните археологически открития разпалваха въображението на хората, се стигна и до друго заключение за съдбата на „Титаник".
Историята гласи, че печално известният презокеански кораб е имал много важен пътник на борда: древна египетска мумия, която е била изпратена от Британския музей към САЩ. По това време разказвачите на тази история твърдели, че потъването е причинено от отмъстителния дух на 3600-годишната древноегипетска жрица, чиито физически останки се намирали в товарния корпус на кораба.
Разбира се, това не е нищо повече от история за призраци – зловеща история с малко основа във физическата реалност, създадена да вълнува и ужасява. И все пак произходът на тази фантастична легенда е изненадващо завладяващ сам по себе си.
Фолклорните митове за древните египетски проклятия съществуват от векове, особено след преоткриването на гробницата на Тутанкамон и преждевременната смърт на лорд Карнарвън - аристократа, финансирал експедициите.
Тези легенди получават публичност чрез хора като Бертрам Флетчър Робинсън - британски журналист от XIX век, който е добър приятел с Артър Конан Дойл, писателя и лекар, увенчал се със славата на героя му Шерлок Холмс.
Робинсън прекарва месеци в разследване на твърдения за сериозни нещастия, сполетели хора, които са имали досег до древен артефакт, известен като „Нещастната мумия" в Британския музей. Той умира през 1907 г., точно преди да публикува статията си, но работата изглежда е оставила отпечатък върху известния му писателски спътник.
„Има много приказки за силите на древните египтяни и знам, че не бих искал да се заблуждавам за техните гробници и реликви. Има много злонамерени духове", обяснява Конан Дойл.
Друг защитник на „проклятието на мумията" е Уилям Стед - противоречив журналист, чиято втора най-известна статия разкрива детската проституция във Викториански Лондон. Стед и неговият приятел измислят странно подобна история, след като виждат капака на ковчега на жрицата на Амон в Британския музей.
И ето защо историята около нея става свръхестествена. Стед загива при потъването на „Титаник". Малко се знае за последните му часове, въпреки че се твърди, че той е бил на изискана вечеря с 11 ястия на борда на кораба, на която е разказал много истории, включително някои за прокълната мумия в Британския музей.
Връзката на Стед с морското бедствие и историята с проклетата мумия се превръща в сензационна история, която е разгласена от американската преса, включително Washington Post, който според достигналите до редакцията му съобщенията публикува статия през май 1912 г. В нея се предполага, че „Титаник" е обречен заради злобния дух на египетска жрица, починала в град Тива през 1600 години пр.н.е.
През 1985 г. Историческото общество на „Титаник" твърди, че са се сдобили с пълния списък с товари на кораба и (изненада, изненада) няма данни за никакви древни египетски артефакти на борда.
„Карго манифестът изхвърля тези митове направо през прозореца", твърди Чарлз Хаас, президент на Историческото общество на „Титаник".
Така наречената „Нещастна мумия" все още може да се намери днес в Британския музей с кодово име EA22542. Обектът не съдържа никакви човешки останки, това е просто боядисана дървена дъска, покрита с мазилка, която е проектирана да представлява починалия.
Предметът дори не е напуснал музея до 1990 г. за временна изложба и никога не е имало солидни доказателства за неговите предполагаеми зловредни опустошения, довели до краха на „Титаник".
Коментари (0)
Вашият коментар