Братя Мангасариян: Хората са по-добре материално и много по-зле ментално

В добре познатия си шеговит тон, „Братя Мангасариян" се завръщат с „Луксозни глупости" – нов музикален проект, верен на характерния им хумористичен почерк, зад който надниква и критичния им поглед за днешното време.

Те са Зюмбюл (Силвестър Силвестров), Кулю (Владислав Петров) и Среброто (Александър Сано) - музиканти, актьори, мислители, хулигани на духа.

Виждат се като "широкоспектърен антибиотик", но без вредата.

Тримата гостуваха в Podcast-а „Нещо ново" с Мила Иванова, където разказаха „За вредата от образованието, културата и изкуството" (средващото представление е на 1 юли в Theatro отсам канала). Става въпрос за спектакъла им - по истински случаи, базиран на реалността и вдъхновена от Министерството Неудобните Въпроси.

Това се случва след втората им дълга пауза. Първата е осем години, а втората девет, но както казва Саното, „Не се движим по маркетингов план".

Оказва се, че всеки от тях търси другия с по едно замислено парче. Така че това е увертюрата пред едно може би по-голямо избухване, което ще е по-зряло, по-опитно, говорещо за сериозни теми, прикрити зад смеха.

Що се отнася до спектакъла им – явно се харесва от хора на всякаква възраст, дори неродени, дори от такива, които са били учители и цял живот са образовали хората.

Самите те нямат много травми от училище (освен физически), тъй като не са били от най-примерните и ученолюбиви ученици. Но ясно очертават разликите от тогава, когато към преподавателя се е усещал респекта и сега, когато той не смее да навлезе в „личното" пространство на детето.

А до колко самите те са пораснали – „С всяка изминала година осъзнавам, че още съм в предучилищна възраст", споделя Сано. Допълнението (не и успокоението) от „братята" е, че цялата планета се държи като 9-месечно бебе, оставено в приют.

И тримата осъзнават, че в образованието особено важна е и ролята на родителя. Връзката с детето също е различна от тази преди години. Ако техните родители са можели да им покажат правилната посока някой с друг „задвратник", то днес това се приема за насилие.

Авторите на "Бай Мангау" не смятат това за правилно, но, разбира се, изключват системното насилие над децата. Вярват, че всяко дете трябва да получи извинение от родителя, ако той е сгрешил, и са убедени, че то би оценило това.

Особено важно е да не растат в страх. „Той не е помогнал на никого. По-мъдри хора (от „Междузвездни войни) са казали „Страхът води до тъмната страна", допълват те.

Другото важно е да не се стига да чувстват вина като родители. „По никакъв начин не трябва да пречим на децата да се развиват". Надяват се родителската им интуиция да е правилната.

Имат недобър опит с приятели, които са били "дресирани" от родителите си – интелигентни, с култура. Децата им завършват това образование, което родителите искат, но самите те остават съсипани.

Насилието всъщност се проявява особено силно между възрастните.

На всички фронтове се води война – особено в здравеопазването. „Хората живеят по-добре материално, а са по-зле ментално", казват те.

Силвестър, който предпочита да живее сред природата и с идването си в големия град, докато се влива в потока на София, вижда увиснали лица и злоба.

„Объркваха ме ситуации, в които непознат се държи грубо. Приемах го като мой проблем и след една сериозна криза, си дадох сметка, че това, което ние приемаме, е наш избор. И от тогава нещата се промениха за мен. Независимо как се държи човек срещу мен, му пожелавам хубав ден, защото все едно го пожелавам на себе си".

И тримата успяват да са от светлата страна. Така възприемат реалността. Всеки от тях е имал достатъчно поводи да се предаде, но са решили да не го правят.

Намират за лукс в днешно време добрият, пълноценен разговор. Убедени са, че животът е твърде кратък, за да прекара човек това „мигване" в глупости.

Целият разговор чуйте в Podcast.