Вим Вендерс и вкусът му към меланхолията: Отбелязваме 80-ата му годишнина

"Хората по света са гледали моите филми, много от тях са се повлияли от тях, а някои от тях са се превърнали в класика или култови филми. В този смисъл те вече не принадлежат на мен, а на колективната памет на зрителите на киното от всяка възраст и много националности. От много години желанието ми е в бъдеще творбите ми да принадлежат само на себе си и по този начин на всички."

Думите на Вим Вендерс са записани в неговия сайт, а германският режисьор съвсем скоро - на 14 август ще отбележи своята 80-годишнина. По този повод в Дом на киното от 25 юли до 14 август подготвят панорама с негови продукции.

За над 50-годишната си кариера, режисьорът става един от най-знаковите представители на германското кино през 70-те години на миналия век, заедно с автори като Райнер Вернер Фасбиндер и Вернер Херцог.

Късометражни проекти и пълнометражно кино, документални истории, видеоклипове, включително на U2 и Уили Нелсън, филми по романи, подчертават неговия стилизиран почерк и влечението му към герои, които търсят своята идентичност. А за поетично-меланхоличната визия, която изгражда, режисьорът се доверява особено на оператора Роби Мюлер.

За музикалното оформление, което също е специално настроено с филмовото повествование, Вендерс разчита често на композитора Юрген Книпер.

В селекцията у нас влизат общо 14 негови продукции, сред които документалният разказ за кубинските музиканти ветерани Buena Vista Social Club и някои късометражни творби, оформили авторовите търсения на Вендерс.

В ново реставрирано копие ще се прожектира „Париж, щата Тексас", създаден в съавторство със Сам Шепърд. Фин и въздействащ портрет на изолацията след загубите и съкрушените човешки емоции. Сърцевината се гради на актьорския тандем Настася Кински и Хари Дийн Стантън. Филмът носи световно признание на режисьора със „Златна палма" в Кан.

Отново на френска територия германският автор  показва "Криле на желанието", влизащ в официалната селекция в Кан. Замислен с Петер Хандке, разказът е градска поетично-медитативна елегия, извисяваща се над полуразрушения Западен Берлин, покрай наблюденията на ангелите из града. Историята е за видимото и невидимото, за живота и отвъд него, за черно-бялото и цветното, за преживяното и само наблюдаваното. А крилатите герои регистрират живота и неговата фееричност след отминалата война, но с остатъчния вкус от нея. В панорамата е включено и продължението „Толкова далеч, толкова близо".

В рамките на събитието ще може да видим и „Американският приятел" от 1977 г., базиран на „Талантливият Рипли" на Патриша Хайсмит и  с елементи от другия ѝ роман "Рипли под земята". Тук основното партньорство е на Денис Хопър с Бруно Ганц, като техните отношения са детайлно уловени от камерата на Мюлер, за да разнищват границите между доброто и злото, да илюстрират двойствеността и моралната амбивалентност. 

В селекцията през лятото може да видим и за първи път у нас режисьорската версия на „До края на света".

Панорамата завършва на рождения ден на режисьора – 14 август с последния му  игрален филм „Прекрасни дни". В него е ясно изведено преклонението пред обикновеното, рутината, скромността. Главният герой е японец, постигнал пълната хармония като чистач в обществени тоалетни в Токио. Неговият свят изглежда съвършен - без да иска нищо от живота, нито да очаква.

Той "затваря" деня с книги на Уилям Фокнър или Патриша Хайсмит - същата, по която Вендерс снима "Американският приятел". Героят  е тих, осъзнат наблюдател на житейските детайли. И сякаш носи в себе си колективната памет на онези ангели, кръжащи над Берлин, докато регистрират живота и неговата динамика.