Златното правило на щастливия живот

Понякога, за да изпадне човек в депресия, е достатъчно да се изгуби в поредица от дребни, но неприятни житейски трудности. Проблемите - или това, което ние наричаме така - понякога ни заобикалят от всички страни: ту на работа не върви, ту вкъщи има напрежение, ту някой е казал нещо, което ни е засегнало. Независимо колко дребни изглеждат поотделно, всичко това може да затъмни ежедневието ни.

Но е добре да променим гледната си точка, когато говорим за проблемите си. Има едно златно правило на щастливия живот и то е усвояване на умението да не преувеличаваме по отношение на сложните житейски перипетии.

Много важно е да осъзнаем, че всички сме хора и имаме проблеми. Няма само щастлив човек и изобщо това не може да бъде самоцел.

Да кажем, че възниква конфликт на работа: някой е недоволен, вие сте недоволни, размяна на думи - случва се. Но това е момент, който вече е минал. Както когато с колата попаднете в дупка - разтърсва ви, но вече сте излезли от нея и продължавате. Проблемът възниква, когато умът ви се „закотви" върху случилото се и започнете да очаквате, че напред ви чакат само нови дупки. Тогава и самото „пътуване" през живота става тежко и напрегнато.

По-правилно е да кажете на себе си, че проблемът е може би не по-малък, отколкото изглежда, но нещо, което е поредното, което ще премине. Колкото по-голяма „стойност" дадете на проблема, толкова повече вътрешна енергия ще изхарчите за него. Погледнете го първо рационално.

Ако оцените дадена трудност като огромна, ще изразходвате огромно количество сили. Ако я сведете до малка задача, ще вложите минимален ресурс.

Прекаленото драматизиране е изтощително - а в действителност животът продължава напред, и повечето трудности се преодоляват по естествен път.

Не превръщайте трудностите във великани. Когато преувеличаваме значението на проблемите си, в един момент се чувстваме като Гъливер в страната на гигантите - всичко изглежда огромно, плашещо и непреодолимо.

Психиката ни реагира на думи. Ако ѝ „кажете", че проблемът е дребен, тя се мобилизира по-бързо, отколкото ако ѝ съобщите, че стои пред катастрофа.

Затова занижаването на „ставките" е ефективна стратегия. Това, което е станало, вече е станало. Да, може би е неприятно, но не е съдбоносно. Не е нужно да се самоизяждате с тревога за нещо, което утре вече няма да бъде толкова значимо.

Вашите проблеми не са търг, на който задължително трябва да се наддава. Колкото повече ги смалите, толкова по-малко емоционална енергия ще изискват от вас.

От Гъливер в страната на гигантите можете да се превърнете в Гъливер в страната на лилипутите - и тогава ще започнете да „прескачате" трудностите с лекота.

Смяна на езика е равнозначно на смяна на мисленето. Думата „проблем" има тежест и автоматично потиска. Думите „трудност" или „задача" активират мислене в посока решение. Една проста промяна в речника може да донесе огромно облекчение.

Макар принципът на „понижаване" да помага да ограничим ненужното напрежение, той не бива да се тълкува като призив за пренебрегване или замитане на реални трудности. Психичната устойчивост не се гради върху игнориране, а върху трезва и пропорционална оценка на ситуацията.

Истинската зрялост се проявява тогава, когато успяваме да намерим баланса да не превръщаме едно препятствие в катастрофа, но и да не подценяваме сигнал, който изисква действие.

Омаловажаването на сериозни ситуации може да бъде също толкова вредно, колкото и преувеличаването - води до отлагане, натрупване на вътрешно напрежение и риск малките трудности да се превърнат в големи проблеми.

Следователно целта не е „да мислим, че всичко е дреболия", а да възпитаме навик да разглеждаме всяка житейска задача в реалните ѝ измерения. Това позволява да действаме спокойно, но отговорно: да реагираме, когато е необходимо, и да поддържаме емоционално равновесие, когато трудността не заслужава по-голяма енергия.

В този баланс между умерено отношение и навременна реакция се крие истинското усещане за контрол, стабилност и смисъл в ежедневието.