Навиците, които свръхпостигащите следват

Познаваме поне един такъв човек – свръхпостигащ, чийто живот сякаш ни кара да се чувстваме мързеливи. Докато ние още се търкаляме от леглото, те вече са изтичали полумаратон, написали са план за нова книга и са отговорили на дузина имейли. 

И всичко това без да се изпотят. 

Това не означава, че подобни хора имат някакво скрито предимство. Всичко се свежда до няколко прости навика, предават специалистите от Psychology Today.

Свръхпостигащите си поставят цели, които променят самите тях, а не просто цели, които постигат някакъв бърз резултат.

Те приоритизират действията си според възвръщаемостта им и оставят място за изследване и експерименти.

Отстрани изглежда, че такива хора се носят леко от едно постижение към друго. Но ако погледнем по-отблизо, ще видим стабилна рамка от навици, които повечето от нас или пренебрегват, или изобщо не са развили.

Десетилетия изследвания и споделения от самите свръхпостигащи ни дават прозрения в това какво наистина се случва зад кулисите. В различни области – от спорта до бизнеса и творческата работа – три навика се открояват ясно:

1. Те си поставят трансформативни, а не просто трансакционни цели

Причината хората да вярват, че „тайната" работи – както твърди леля ви или инфлуенсъри в Instagram – няма нищо общо със „закона на привличането". Вселената не се пренарежда според вътрешния ни монолог.

Това, което наистина работи, е ориентацията към целите.

Изследвания показват, че когато целите са свързани с идентичността ни, а не с външни резултати, мозъкът ни задейства силни мотивационни механизми. Такива цели активират както системите за награди, така и мрежите за саморегулация – което прави упорството по-вероятно с времето.

Пример:

• „Искам да пробягам маратон, защото съм бегач" - Това е идентификационна цел – израз на това кой съм.
• „Искам да пробягам маратон, за да сваля 5 килограма" - Това е външна мотивация, която лесно се изпарява.

Свръхпостигащите мечтаят не за по-голяма заплата, а за по-голямо себе си. За по-цялостен, по-смислен живот.

2. Те работят „наобратно" с прецизността на консултанти

Свръхпостигащите използват техника, позната от света на бизнес консултирането: „работа наобратно" (backward planning). Започват от крайната цел и проследяват всяка стъпка назад до днешния ден.

Пример:

– Какво трябва да е вярно след 1 година?

– След 6 месеца?

– Следващата седмица?
– Днес?

Всяка стъпка става стъпало, по което можете да започнете да се катерите още сега.

Психологът Питър Голвитцер установява, че т.нар. „ако–тогава" планове поставят мозъка ни в режим на автоматично изпълнение, повишавайки шанса за реализация – дори при сложни задачи като учене, спорт или промяна в навиците.

С други думи, свръхпостигащите не гадаят какво да правят днес. Те знаят – защото вече са разбили голямата цел на конкретни действия.

3. Те приоритизират според възвръщаемостта (и оставят място за експерименти)

Този навик е толкова очевиден, че звучи почти глупаво:
Свръхпостигащите отделят най-много време за нещата, които им носят най-голяма възвръщаемост. След като целта е определена и планът е структуриран, те се фокусират върху важното, а не върху спешното или приятно. Не е задължително да „изядеш жабата" рано сутрин, както казва старата поговорка – важното е да я изядеш навреме.

Но има и нещо допълнително. Свръхпостигащите умишлено оставят време за експерименти – за идеи, които може да нямат незабавна полза. Това е територията на любопитството и новите възможности.

Всичко това не изисква олимпийска генетика или милиони долари. Необходимо е готовност да свържете целите си със своята същност. Да сте дисциплинирани да планирате наобратно. Да притежавате умението да приоритизирате смело и умно - включително и чрез изследване на нови възможности.