Няма как детето да се научи на нещо ( а и възрастният) без да направи поне няколко грешни стъпки. Всъщност без тях няма как да се придобият уменията. Но да бъдем честни - човекът е свикнал да наказва грешките - дали в училище с лоша оценка или още по-рано - със скарване или наказания, а така неуспехите могат да породят страх и нерешителност.
Представяме ви няколко стъпки, с които да съдействате на детето да не се страхува, когато греши, за да се изгради като личност, вярваща в собствените си възможности.
Насочваме вниманието към усилията на детето, а не към способностите му
Тук не става дума за това дали детето е „умно" или не. Вместо да кажем „Ти си умен/умна", по-добре е да кажем: „Много се постара."
„Виждам колко сериозно подхождаш към задачата." Когато подчертаваме таланта, детето може да започне да се страхува от грешки. Защото ако „талантливите не грешат", то всяка грешка може да се възприеме като знак, че няма талант. Ако обаче грешката е просто липса на умение – тогава драматизмът изчезва. „Сгреших, защото още не умея това. Но ще се науча." Затова фокусирайте вниманието на детето върху действията, а не върху вродените качества.
Разделяме задачите на съвсем малки стъпки
Колкото по-малка е задачата, толкова по-лесно е да бъде овладяна. А това увеличава вероятността за успех. Децата под 11 години по-ефективно се учат чрез успехи, особено когато родителите и учителите подчертават тези успехи.
Започваме да учим детето едва след като се е успокоило
Детето е разстроено, плаче, рита топката, защото не е вкарало гол. В този момент успокоителни разговори не са подходящи. Първата задача е да успокоим детето, да му помогнем да се справи с емоциите си. Едва след това можем да преминем към решаване на проблема. Прегръдки, милване по главата могат да помогнат. Но ако детето не иска контакт – не настоявайте. Дайте му време. Когато се успокои, вече можете да преминете към метода с малките задачи.
Подчертаваме, че грешката е знак за това, какво още трябва да се научи
Посланието към детето трябва да бъде: „Сега вече виждаш какво точно имаш нужда да упражниш." Ако няма грешки, няма как да се разбере в каква посока да се учи и развива. Ако детето получи ниска оценка – анализирайте я заедно. Важното е да не се фокусираме върху оценката, а върху грешките, довели до нея. Ако детето греши при изваждане – упражнявайте това. Ако не поставя правилно запетаите – наблегнете на тази тема.
Подгответе се за дългосрочна работа
Тези стратегии ще дадат резултат, но не веднага. Все пак става въпрос за процес и е нужно време.
Умението да приемаш грешките си е ценен навик – но не се развива за ден-два. И тогава грешките няма да се възприемат като нещо страшно или срамно. Най-важното е да подкрепите детето и да му помогнете по пътя на неговото израстване.
Коментари (0)
Вашият коментар