Когато „съчувствието" на някого наранява

В последните години думата емпатия звучи навсякъде като признак на зрялост, човечност, емоционална интелигентност. Но има моменти, в които чуждото съчувствие не ни успокоява, а ни разстройва. Понякога то дори ни обижда, наранява или предизвиква гняв. Има различни видове емпатия, а някои от тях могат да бъдат опасни.

За да разберем разликите, първо е важно да знаем какво всъщност означава емпатия. Терминът идва от гръцки и буквално означава „в страданието". Тоест — съзнателно съпреживяване на емоционалното състояние на другия, но без да губим усещането, че чувствата са негови, а не наши.

Един от първите, които говорят за емпатия, е Зигмунд Фройд. Според него да бъдеш емпатичен означава да „влезеш в състоянието на пациента", но да запазиш яснотата кой си ти и какво е твое.

Днес психологите разграничават три основни вида емпатия, които съществуват и в ежедневните ни отношения. Всеки от тях се състои от три компонента — емоционален, когнитивен и поведенчески, но пропорциите са различни. А това напълно променя ефекта.

Емоционална емпатия: когато чувствата на другия те заливат

Това е най-интензивната и понякога най-опасната форма.
Емоциите доминират, докато рационалната част почти липсва. Някои може, ако видят чужда рана и да усетят физическа болка, ако чуят плачи да им се доплаче, ако гледат страданието на непознат, да почустват вина. Емоционалната емпатия лесно води до претоварване, паника или парализа. Тя може да ни накара да жертваме себе си, дори когато това не помага на никого.

Съчувстваща емпатия

Това е здравата, човешка, зряла емпатия. Включва разбиране, съпреживяване, съзнателно действие. Човекът до вас усеща болката ни, но остава устойчив. Той намира вътрешно пространство, свободно от вашите емоции, и точно затова може да ви помогне. Това е емпатията, която носи подкрепа, облекчение, реална промяна.

Когнитивна емпатия

Това е, когато някой разбира чувствата ви, но доминира анализът. Подобна емпатия е характерна за хора с нарцистична адаптация. Те умело „прочитат" другия. Виждат какво преживява, какво го боли, от какво се страхува, какво му липсва. И използват тази информация не за да помогнат, а за да получат полза. Когнитивната емпатия при нарцисите не е липса на емпатия, а инструмент. Нещо като емоционален скенер, който служи за контрол, не за близост. И именно затова тяхното „съчувствие" често ни оставя с усещане за студ, манипулация или обида.

В капана на „фалшивото съчувствие" попадаме най-често, когато сме слаби. След загуба, развод, болест, изтощение, раздяла. В моменти на отчаяние човек естествено търси опора и вяра, че някой го разбира. И ако тогава срещне нарцис с добре развита когнитивна емпатия, опасността е реална.

Защото той вижда твоето объркване, усеща нуждата ти от грижа, разбира къде си уязвим и взема всичко, което може. Любовта, добротата и откритостта за него не са ценност. Те изглеждат като слабост. Нарцисът не греши от наивност. Всичко е пресметнато.

За да се защитим, първо трябва да разпознаем какъв вид емпатия стои срещу нас. Да признаем, ако усетим, че „съчувствието" ни напряга. Това е сигнал. В такива случаи е добре да се поставят граници.Истинската емпатия ги уважава. Фалшивата ги прескача. И най-важното, ако някой използва вашите чувства, вашата доброта и вашата уязвимост, това не е емпатия. Това е стратегия.

В свят, който говори за емпатия всекидневно, е важно да знаем, че не всяко „разбиране" е благо. Истинското съчувствие лекува. Фалшивото — източва, обърква, руши. Да разпознаваме разликата е форма на грижа за себе си. Защото най-ценното, което можем да дадем на другите и на себе си, е искреност, а не игра на чувства.