Съхранява ли щитовидната жлеза нашето недоволство?

Има органи, които сякаш живеят двойствен живот. От една страна са анатомични структури, описани в учебниците по медицина, подредени, логични, с ясно измерими функции. От друга страна обаче са част от човешкото усещане за живот – от енергията, гласа, емоциите, онова необяснимо „вътрешно състояние", което не се побира в лабораторни показатели. Щитовидната жлеза е точно такъв орган. Малка, нежна, с форма на пеперуда и с огромно влияние върху това как се чувстваме, тя често бива свързвана не само с метаболизма, но и с начина, по който преживяваме света.

Разположена в предната част на шията, тя прегръща трахеята като малка пеперуда, готова да разпери криле. Нейната най-съществена задача е да произвежда хормони, които контролират обмяната на веществата – тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3). Именно те определят скоростта, с която тялото изразходва енергия, регулират телесната температура, сърдечната дейност, мускулния тонус, храносмилането и дори яснотата на мисълта. Когато всичко работи в хармония, човек се чувства жизнен, концентриран, стабилен. Когато нещо в нея се разбалансира, последствията се усещат навсякъде – от теглото до настроението, от кожата до съня.

Портата на емоциите

Един от най-любопитните въпроси е защо именно щитовидната жлеза така често се оказва във фокуса на емоционалните теории. Няма научни доказателства, че тя буквално натрупва недоволство, страх или вина. Но има историческа, психологическа и чисто човешка логика в това хората да я свързват с емоциите. Шията е зоната, през която изразяваме себе си – говорим, въздишаме, преглъщаме, „стягаме гърло", когато се разтревожим. Именно тук най-лесно усещаме напрежението – физическо или психическо. Мускулите се стягат, гласът трепери, появява се усещане за топка в гърлото. Затова не е изненадващо, че щитовидната жлеза често се превръща в символ на способността да общуваме и да освобождаваме онова, което тежи отвътре.

Интересното е, че макар метафората да е символична, връзка между емоциите и тази жлеза все пак съществува, но тя е биохимична. Хроничният стрес например активира хормони като кортизол и адреналин, които могат да повлияят работата на щитовидната жлеза. Продължителното напрежение понякога забавя преобразуването на Т4 в активния Т3, което води до симптоми като умора, забавено мислене, колебания в теглото и чувствителност към студ. Някои проучвания също така предполагат, че силният и продължителен стрес може да бъде фактор за отключване на автоимунни заболявания, сред които и най-честата форма на хипотиреоидизъм – тиреоидитът на Хашимото. Това не значи, че „емоциите разболяват жлезата", но показва, че психиката и физиологията са две страни на една и съща монета.

От друга страна, когато щитовидната жлеза започне да произвежда прекалено много хормони, както е при хипертиреоидизма, човек често става тревожен, възбуден, неспокоен, раздразнителен. Сърцето бие бързо, мисълта прескача, а тялото сякаш работи на по-високи обороти. Метаболизмът се ускорява до степен, в която нервната система реагира буквално на всяко вътрешно или външно дразнение. И тук отново се създава паралелът между жлезата и емоционалния свят – понякога хормоните буквално могат да „препълнят" вътрешния живот.

Освен стреса, значителна роля за здравето на щитовидната жлеза има и йодът. Той е основният градивен елемент на тиреоидните хормони. Липсата му може да доведе до увеличаване на жлезата – гуша, или до нарушения в производството на хормони. В много региони по света йодният дефицит е утоляван чрез йодирана сол, което намалява риска от заболявания. Но както недостигът, така и прекомерният прием могат да бъдат проблем, затова балансът е ключов.

Факт е, че заболяванията на щитовидната жлеза са изключително разпространени, особено при жените. Хипотиреоидизъм, хипертиреоидизъм, автоимунни състояния, гуша, възли – всичко това засяга милиони хора по света. Затова е толкова важно да познаваме симптомите: промени в енергията, теглото, сърдечния ритъм, температурата, косата, кожата, настроението. Понякога най-добрият начин да разберем какво се случва в тялото ни е просто да обърнем внимание на онези малки, но настойчиви знаци.

И тук отново се връщаме към символиката. Дори науката да не признава идеята, че щитовидната жлеза „съхранява недоволство", самата история на човешката култура показва нещо друго:

когато не изразяваме това, което ни тежи, тялото неизбежно реагира.

Понякога чрез напрежение в гърлото, друг път чрез хронична умора или усещане за застиналост. Вярно е, че медицинските диагнози се поставят чрез кръвни тестове и изследвания, а не чрез анализ на емоциите. Но е не по-малко вярно, че едно спокойствие, една по-ясна връзка с вътрешния ни свят и една по-здрава комуникация със самите нас помага на организма да живее в по-добър баланс.

Затова може би истинският въпрос не е дали щитовидната жлеза буквално пази нашето недоволство. А дали ние не пазим твърде много неизказани думи, неизживяни чувства, премълчани страхове. Всяка „пеперуда" има нужда от свобода да разпери криле. Тази в гърлото ни – както физически, така и символично, не прави изключение.

Грижата за щитовидната жлеза е комбинация от медицина, внимание към тялото и уважение към собствените усещания. А понякога дори малкото смелост да кажем онова, което ни тежи, може да бъде първата стъпка към вътрешна лекота.