Новогодишните обещания се случват - вижте как

Всяка година по едно и също време се разиграва познат сценарий. В първите дни на януари хората обещават на себе си, на близките си, понякога публично, че ще спортуват повече, ще отслабнат, ще спрат да пушат, ще четат книги, ще спестяват пари, ще живеят „по-смислено". Няколко седмици по-късно ентусиазмът спада, обещанията се разпадат, а върху тях остава добре познатото чувство за вина. Заключението е почти автоматично: „Новогодишните обещания не работят, защото хората не сме дисциплинирани".

Това обяснение е удобно, но невярно. Проблемът не е в хората, а в начина, по който разбираме мотивацията и формулираме промяната. Психологията отдавна показва, че повечето новогодишни обещания не се провалят, защото липсва воля, а защото са изградени върху погрешни предпоставки за това как изобщо се случва трайна промяна.

Митът за силната воля
В масовото съзнание мотивацията се възприема като вътрешен ресурс - нещо като резервоар, който или го имаш, или не. Ако си „достатъчно мотивиран", ще устоиш на изкушенията, ще ставаш рано, ще бягаш в студа и ще отказваш десерта. Ако не успееш, значи просто не си бил достатъчно силен.

Научните изследвания обаче рисуват съвсем различна картина. Волята не е постоянна величина, а силно зависима от контекста. Умората, стресът, липсата на сън, емоционалното натоварване и дори вземането на много решения през деня значително отслабват способността ни да се самоконтролираме. Това означава, че новогодишното обещание, направено в състояние на празнично вдъхновение, много рядко оцелява в обикновения работен ден.
Когато залагаме успеха си единствено на волята, ние я превръщаме в единствената точка на провал. А тя почти винаги се оказва недостатъчна.

Грешката в целите
Още по-съществен проблем е начинът, по който формулираме целите си. Повечето новогодишни обещания са абстрактни, мащабни и лишени от ясен механизъм. „Ще бъда по-здрав", „ще отслабна", „ще живея по-добре" звучат вдъхновяващо, но не казват на мозъка какво точно трябва да направи утре сутрин.

Психологията прави ясна разлика между желанието за резултат и ангажимента към поведение. Резултатите са мотивиращи на думи, но поведението е това, което реално се повтаря. Когато целта не е свързана с конкретно, измеримо действие, тя остава на нивото на намерение.

Още по-коварно е, че много хора формулират обещанията си като забрани: „няма да ям сладко", „няма да пуша", „няма да отлагам". Мозъкът обаче не работи добре с отрицания. Забраната изисква постоянен самоконтрол, а той, както вече знаем, е ограничен ресурс.

Външната мотивация и нейният кратък живот
Новогодишните обещания често са движени от външна мотивация – социален натиск, очаквания, сравнение с другите, образи от социалните мрежи. „Всички започват диета", „тази година трябва да се взема в ръце", „не може пак да е същото". Този тип мотивация може да даде силен, но кратък тласък.

Изследванията показват, че външната мотивация работи добре за кратки усилия, но се разпада при продължителни процеси. Когато действаме, за да отговорим на очаквания, рано или късно се появява вътрешна съпротива. Тялото и психиката започват да „връщат" към познатото, защото не усещат личен смисъл.

Точно затова толкова много хора преживяват провала на новогодишните си обещания като личен дефект, а не като сигнал, че целта им не е била свързана с реалните им нужди.

Навиците не са решение, те са процес
Една от най-големите илюзии около новата година е, че можем да се „надговорим". Че ако си обещаем достатъчно убедително, поведението ще последва. В действителност навиците не се влияят от обещания, а от повторение в стабилен контекст.

Мозъкът е икономичен орган. Той предпочита автоматични действия пред съзнателни усилия. Всеки нов навик изисква първоначална инвестиция на внимание и енергия, но с времето се автоматизира. Проблемът е, че повечето новогодишни обещания изискват твърде голяма промяна наведнъж - нов режим, ново темпо, нова идентичност.

Когато разликата между стария и новия начин на живот е прекалено голяма, мозъкът я възприема като заплаха. Резултатът е отлагане, саботаж или пълно отказване.

Провалът като погрешен извод
Може би най-вредното последствие от новогодишните обещания е начинът, по който тълкуваме провала. Вместо да го видим като информация, че целта е била нереалистична, че контекстът не е бил подготвен, че промяната е изисквала по-малко и по-постепенни стъпки, ние го превръщаме в диагноза за характера си.

Това води до добре познатия цикъл: ентусиазъм, усилие, изтощение, отказ, вина, самокритика. А тя, парадоксално, допълнително намалява мотивацията. Психологията е категорична, че устойчивата промяна се поддържа от самосъстрадание и реализъм, не от самонаказание.

Какво всъщност работи
Психологията не отрича нуждата от цели, а предлага различен подход към тях. Малки, конкретни действия, вписани в съществуващия живот, имат много по-голям шанс за успех от грандиозни обещания. Промяната не започва с нова версия на човека, а с лека корекция на ежедневието.

Новогодишните обещания не са обречени. Обречено е очакването, че мотивацията сама ще свърши работата. Истинската промяна не е въпрос на вдъхновение, а на разбиране как работи човешката психика. И когато това разбиране замени самоупрека, шансът следващата година да бъде различна наистина се увеличава.

Включете се в нашия Вайбър канал, за да научавате най-интересното от деня и за да участвате в нашите игри с награди.