До нас винаги стои човекът, когото сме готови да срещнем

Днес често възприемаме любовта като игра на късмета - срещаме някого, „опитваме", а ако не се получи, продължаваме нататък с надеждата следващият избор да бъде по-успешен. Тази нагласа превръща връзките в своеобразна рулетка, в която разчитаме повече на случайността, отколкото на осъзнатостта.

Когато навлизаме в нова житейска ситуация, рядко започваме от чист лист. Всеки от нас носи със себе си минал опит, модели на поведение и представи, които несъзнателно пренася в новите отношения. Вместо да подходим с любопитство и откритост, често гледаме през призмата на старите си преживявания. Така постепенно губим усещането за свежест и изненада, а отношенията започват да се движат по познати, но невинаги здравословни сценарии.

Връзката като партньорство, а не като роля

Взаимоотношенията между мъжа и жената са форма на сътрудничество. Въпреки това много двойки влизат в тях без ясна представа какво означава зряло партньорство. Подобно на първокурсник, който тепърва се учи да бъде студент, младите хора често повтарят познатите си модели от семейството, без да осъзнават, че новата реалност изисква нов подход.

Първите романтични връзки обикновено са поле за експерименти. Липсата на опит и ясни ориентири кара партньорите да действат интуитивно, а понякога и импулсивно. Родителите невинаги могат да бъдат пример, връстниците също търсят своя път, а темата за емоционалната зрялост рядко присъства в образованието. Така много двойки дълго време остават „начинаещи" в изкуството на близостта.

Моделите, които носим от семейството

Психолозите отдавна подчертават, че първият ни опит за близост започва в семейството. За много мъже образът на жената несъзнателно се свързва с усещането за сигурност, което са изпитвали в детството. Затова в зряла възраст те често търсят не толкова конкретни черти, колкото емоционалното чувство за спокойствие и приемане.

От своя страна жените също изграждат представите си за партньорството под влияние на семейната среда и обществените очаквания. Ако са израснали с убеждението, че мъжът „трябва" да поема цялата отговорност, това лесно може да се превърне в модел, който по-късно създава напрежение. Така вместо равноправно сътрудничество се оформя динамика на зависимост и контрол.

Когато ролите се разменят

Нерядко се случва мъжът да търси грижа и опора, а жената постепенно да поеме водеща и „възпитателна" роля. В началото това може да изглежда като хармония - единият се чувства защитен, другият - необходим. С времето обаче подобен баланс започва да тежи и на двамата. Тя усеща прекомерната отговорност, той – ограничението на свободата си. Разочарованието идва тихо, а причините често остават неразбрани.

В такива моменти двойките са склонни да решат, че просто са „избрали грешния човек". Истината обаче често е по-дълбока – без осъзнаване на собствените модели, новата връзка рискува да повтори стария сценарий.

Осъзнатият избор

Здравите и устойчиви отношения рядко са резултат от случайност. Те изискват лична зрялост, готовност за поемане на отговорност и желание за взаимно развитие. Това означава да видим партньора като отделна личност, а не като изпълнител на наши нужди или продължение на детските ни очаквания.

Може би най-важният въпрос не е „дали сме срещнали правилния човек", а „дали сме готови да бъдем правилният партньор". Защото често до нас стои човекът, който отразява нашето собствено ниво на осъзнатост, емоционална зрялост и способност за близост.

Любовта не е игра на късмета. Тя е процес на учене, израстване и ежедневно съзнателно избиране един на друг.