Бебетата искат храна, вода, подсушаване, прегръдка, облекчаване на болката... И колкото повече светът им расте, толкова повече започват да искат неща, които далеч надхвърлят физиологичните им нужди. С увеличаване на притежанията си, те опознават околното, а и придобиват самочувствие, че са пораснали. Как да се справим с неспирното „искам” ни съветва психологът и псохотерапевт Ани Коцева.
„Искам паричка за количките, искам шоколадово яйце, бонбони и памук...”, списъкът на детето може да е безкраен, така че в един момент трябва да срещне отказ. Родителите смятат, че с „не може” ще увеличат негативните преживявания на малкото и затова гледат да задоволят желанията му, но отказът е полезен за него. „Той дава границите на света, в който то ще живее и му помагат да придобие чувство за собствени граници след време. Едновременно с отказа е нужно то да получава разбиране за преживяванията си и нека те се изказват на глас”, съветва психологът Ани Коцева. Тя обяснява, че е нормално малкото да изпробва „границите”, за да получи още малко от света. Неприятното е, че често децата използват да искат материални неща, когато им липсва внимание и отношение от родителите им.
Подгответе го какво може да му се купи
„Когато излизате навън с детето си е по-добре да му обясните къде отивате и какви са ползите за него - играта с други деца, че ще види нещо интересно, ще се забавлява. Важно е детето да се подготви за това какво може да му се купи. Това помага за настройката му”, обяснява психологът. А ако родителите първо кажат „не”, а след това направят компромис, децата няма добре да разберат кое е правилото, да свикнат с него и да го спазват. Ако възрастният променя всеки път изискванията към детето в еднакви ситуации, то по-често ще опитва да го „изнудва”. „Преди да влезем в хранителния магазин, припомням на 3-годишната си дъщеря, че има право да си избере едно нещо, което да й купя. Има и специални дни, когато може да си хареса повече неща”, обяснява своя начин за справяне със ситуацията Красимира Ивайлова от Стара Загора.
Важно е също така родителите да познават приоритетите на децата, за да могат да насочат вниманието им в посока, която ще ги отклони от ненужната вещ или занимание, което искат. Но не бива да бъдат лъгани, че ще получат желаното, ала „друг път”.
Ако попитате детето си: „Не ти се прибира, защото искаш да прекарваш повече време с приятелите си ли?”, и то отговори утвърдително, насочете разговора към предстоящо гостуване в дома на детето, с което му е най-забавно. И спазете обещанието си.
Не взимайте обратно подаръците му
Не е за препоръчване родителите да отнемат подаръци, които са дали на децата си, като форма на наказание. Така малките може да се почувстват несигурни в любовта, която получават. По-скоро може да се забрани гледане на любимо предаване или ходене на кино за не дълъг период.
В никакъв случай родителите не бива да „търгуват” с чувства и да казват: „Няма да те обичам повече, щом постъпваш така”. Ако чуе подобно нещо, то със сигурност ще го използва и срещу родителите си един ден, но и ще „разбере”, че любовта може да бъде заменена с нещо друго. Що се отнася до подаръците, те не бива да се раздават при пазарене, за да се накара детето да направи нещо. Така се обезценява стойността им и в бъдеще все по-трудно ще може да се направи истински подарък. Не бива и да се казва на децата: „Нямам пари”, защото се създава впечатление за „малоимане”, което се отразява негативно на детската самооценка.
По-добре е да се създаде впечатление, че родителите управляват средствата и те са предвидени за нещо друго. „Не забравяйте, че най-големият подарък за детето е времето прекарано с родителите си и най-вече, когато правят заедно различни неща”, припомня психологът.
Коментари (0)
Вашият коментар