Не носете тези дрехи и обувки

    Лудите шапкари

Един от най-ярките персонажи в “Алиса в Страната на чудесата” от Луис Карол е Лудия шапкар. 30 години преди написването на книгата обаче изразът mad as a hatter (“луд като шапкар”) бил много популярен, тъй като отравянето с живак било сред професионалните рискове на шапкарите в периода XVIII-XIX век: химикалът е използван в производството на филц, а продължителното излагане на вредното му влияние е довело до онова, което наричали „болест на Лудия шапкар”. Симптомите включват треперене, патологична срамежливост и раздразнителност, а между другото е причинявала и смърт чрез отравяне. Това води до съмненията, че ексцентричният герой на Луис Карол всъщност е страдал от заболяването: статия в британско медицинско списание предполага, че той е страдал от болезненото желание да остане незабелязан.

  

Убийствени обувки

Здравото пристягане на стъпалата на китайските момичета е било вдъхновено от танцьорка, която през X в. присвивала краката си с коприна, за да танцува пред императора. Тази техника, която деформира стъпалата, е официално забранена чак през 1912 г. Въпреки това някои продължават тази практика тайно, като доказателство за статус - малките крака означават, че жената не се нуждае от тях, за да работи.

В проекта си “Живата история” британската фотографка Джо Фарел е заснела последната жена с пристегнати крака. “Много хора разказват колко е била варварска тази традиция - разказва тя. - Но това е било и традиция, която е давала сила на много жени. Дала им е по-добър живот... Едно от най-важните неща е, че те са посрещнали с достойнство всичко, което им се е случило.”

Много майки са оформяли стъпалата на дъщерите си още в най-ранна детска възраст, докато костите им са още меки - накисвали са ги в отвара с билки или с урина и оцет, в зависимост от семейната традиция, и след това са ги стягали в дървени форми. Много често процедурите са водели до гангрена и други смъртоносни възпаления. Когато се е случвало девойка да умира по време на процеса, утехата е била, че поне е погребана с хубави крака.

Желанието краката им да са по-малки не е било разпространено само сред китайките. Още преди X в. разни модни дами са ампутирали малките си пръстчета, за да носят възможно най-островърхите обувки.

Материалът е на вестник "Труд"