Разговорите с Мира винаги са малко пътешествие през гора от емоции. Такъв е погледът й, такъв е и гласът. Няма как и музиката й да не е такава.
С новия си проект The New Standards Мира дава нов живот на любими парчета на Massive Attack, Kings of Leon, Radiohead, Аланис Морисет, Джон Ленън, Ейми Уайнхаус, Стинг. И докато танцуваме по пътечките на тази гора от ноти и спомени, неусетно се озоваваме пред една красива история от абитуриентския бал на Мира. Разбира се, че история за любов..
Мира, как дойде идеята за новия проект? Съзнавам колко скучен е въпросът, но при теб винаги този иначе скучен въпрос има много любопитен отговор-история, та заради тази история питам :)
Всъщност в дъното на всичко е едно много убедително, завладяло ме напоследък усещане, че не искам и не бива да отлагам повече нищо. Улавям се често да мисля за изгубеното време, за оставащото време, за миговете-вечност... Така че все повече осъзнавам, че не трябва да спирам да работя и се опитвам да движа проектите си накуп - концертите, турнетата, записите ми, заниманията ми с пеене, предаванията ми по Джаз ФМ радио, а от три години и джаз фестивала, който организирам - Пловдив Джаз Фест. Така че новата ми концертна програма сякаш няма конкретна история, заради която се случва. Истината е, че отдавна мечтая да изпея някои от песните в нея, а и всяка една от тях сама по себе си е история, вътрешна асоциация с хора, ситуации, преживявания.
Защо "Нови стандарти"? Какво е значението на стандартите в музикалната история?
Основният репертоар на джазмените от десетилетия се състои от т.н. джаз стандарти - пиеси, вокални или инструментални, които се интерпретират в различни версии с изразните средства на джаза, а в основата на всичко това е импровизацията. През годините колекцията от тези произведения непрекъснато се обогатява. А през 1995 година Хърби Хенкок сътворява своя албум "The New Standard" с различни и неочаквани интерпретации на поп и рок песни в джаз аранжименти. Дотогава и други артисти са посягали към този експеримент, включително и Майлс Дейвис, когото критиката през 80-те в началото обвинява в комерсиалност. Много скоро това се превръща в тенденция, а с името на албума си Хърби Хенкок донякъде дава и дефиниция на явлението "Новите стандарти". През последните 20 години много смислени и мислещи артисти препрочитат цели пасажи от новата музикална история.
Сега аз избрах някои от най-вълнуващите ме поп и рок песни, за да ги изпея в компанията на прекрасни джазмени. С Миро поработихме доста в репетиционната, а той направи аранжиментите на базата на нашите опити, проби, търсения. На сцената с мен са още Веселин Веселинов Еко бас, Христо Йоцов барабани, Николай Карагеоргиев китари.
Вярно е, че всяка една от песните за мен е жива и пулсираща асоциация, съдържаща в себе си образи, спомени за хора и състояния. Музиката е като парфюм - внезапно те повежда на пътешествия из миналото ти и понякога дори те свързва със спомени, потънали в несъзнаваното.
Музиката е
утешител на тъгите,
тласък от дъното, или пък радостен шепот за дългоочаквана среща или събитие. Изобщо музиката е саундтракът на нещата от живота такива каквото са - с миговете на щастие, с пропаданията, с изгубванията, с откритията, с любовта, с всички възторзи, страхове, омерзения, борби, дързости или наивност ... Така че опитите да съживим и препрочетем тези песни от една страна си е музикално предизвикателство. Да придадем нов и наш смисъл на звучността, хармонията, ритъма, но в същото време да опазим ядката, душата на песента. От друга страна този проект е и опит за общуване с миналото, но и с настоящето, със спомените, с нас самите, с публиката ни, за която вярваме и знаем, че е плътна, умна и чувствителна. А това е чиста форма на радост от живота!
Докато работехте с Миро върху проекта, имаше ли чувството, че от време на време влизаш макар и за малко, макар и напълно илюзорно, в кожата на някого от изпълнителите на оригиналите?
Имах подобно чувство, но не точно усещането, че влизам в кожата на някой от изпълнителите. Аз по-скоро се идентифицирам с разказаната история. Имам две песни в програмата си, които за мен са покъртителни с мъдростта и смирението си. Едната песен е на Стинг "Practical Arrangement", която съм слушала денонощно на repeat и в която откривам най-вдъхновяващата сдържаност, овладяна тъга и приемане на живота такъв какъвто е.
А другата песен е Both Sides Now на Джони Мичъл. Това е есенцията на женската дуалистична природа и мъдрост. Ето с тази песен се идентифицирам изцяло. Толкова е силна и дълбока, че ми се иска аз да съм я написала, което, осъзнавам, е прекомерно и нескромно желание, но тя е моят личен център в програмата.
Всички ние имаме мили спомени от ученическите години, които са свързани с поне няколко от парчетата, на които си дала нов живот. Кои са твоите най-мили или пък най-тъжни, а може би най-смешни спомени, свързани с тях?
Една от песните, които избрах, слушах много в ученическите си години и това е Human Nature на Майкъл Джексън, която впрочем е написана от Стив Поркаро. Имам много приятен спомен за този период, в който слушах много албума "Трилър" на Джаксън. Бях в подготвителен клас в Английската в Пловдив, която завърших с френски. Випускът ни беше огромен - 300 човека, а всички задължително трябваше да живеем в пансион, където да упражняваме езика. Аз бях научила наизуст хореографията на танците от едноимената песен от албума и прочутия танц с лунната походка от Били Джийн. Всяка вечер танцувах на тази музика, а когато излизахме из града, танцувах на улицата като във "Флашданс". Общо взето, бях обсебена от тези танци и буквално сънувах стъпките. Беше безгрижно време. Сега ако ме питате - всичко съм забравила.
Имам много вълнуваща "музикална" история от моя бал. Това беше същият този огромен випуск от 300 човека в Английската в Пловдив с френски, немски и английски паралелки. Аз пеех често пред съучениците си, така че беше неизбежно на бала да поискат да изпея нещо. Аз само това и чаках. Водещ на тържеството беше Тома Спространов по стара традиция и поради факта, че съпругата му бе британка и преподаваше в нашето училище. Той ме покани на сцената. Аз изпях Summer Time. Беше вълнуващо и силно аплодирано изпълнение. Томата го запомни за цял живот, дори наскоро го разказа пред публиката на джаз феста в Банско, където пях. Но най-хубавата част от всичко беше личният момент, в който момчето, което харесвах, дойде и ме прегърна след изпълнението ми. Абсолютно невинна прегръдка, но и не съвсем, защото
все още
съм омъжена
за това момче.
Какво предстои за проекта? Представяне, турне, разкажи ни за всичко :)
Първо предстои премиерата в Sofia Live Club на 29 март от 20 часа, където ще изпеем и изсвирим всичко за първи път. После в Пловдив в Бибоп кафе сме на 1 април от 21 часа. Следват летни концерти с турне на открити сцени в морските ни градове, както и на открито в Пловдив и в София. Накрая ще представим концертната програма и в театрални пространства, но това на есен.
Вълнуваш ли се преди старта на всеки нов проект? Има ли безсънни нощи, пеперуди под лъжичката? Влюбваш ли се във всяко сътворено?
Естествено, много се вълнувам. Изпитвам моите си неизменни съмнения и несигурности, непрекъснато се боря с това. Винаги бягам от лесното, познатото, рутинното. Всяка година от шест години насам правя по един тематичен концертен проект, и така и не мога да свикна да бъда хладнокръвна и устойчива на вълнението. Мисля си, че не се налага. Държа се естествено, но се опитвам да балансирам с вътрешните си нагласи, да приемам несигурността си и самокритиката като част от процеса на личната ми еволюция. Както се казваше във "Влюбеният Шекспир" - Накрая всичко се оправя. Не знам как.
За проекта The New Standards
На 29 март от 20 часа Мира Кацарова ще представи новия си проект, вдъхновен от поп и рок музиката. Премиерата на The New Standards е в Sofia Live Club. Програмата се ражда след стотици часове, прекарани в слушане на музика. Подборът на заглавията е неслучаен и ще срещне публиката с много различни, но обединени в своята музикална многоликост и послание композиции.
The New Standards събира песни на Майкъл Джексън, Massive Attack, Kings of Leon, Radiohead, Аланис Морисет, Джон Ленън, Ейми Уайнхаус, Стиви Уондър, Джони Мичъл, Стинг, Sixpence None The Richer. Част от заглавията са претворявани многократно през годините, познати за мнозина не в оригиналната им версия. Всяко от тях е музикално богатство и същевременно – сериозно предизвикателство, с което Мирослав Турийски се справя великолепно в новата програма на Мира. Негово дело са аранжиментите на Teardrop, Human Nature, Use Somebody, Imagine, Ironic, Big Yellow Taxi, Exit Music – в които джазът е смел, дързък и многопластов, като самите тях. Новото им звучене просто ги допълва и отваря, без да ги лиши от закодирания в тях смисъл, енергия и ритъм.
Коментари (0)
Вашият коментар