Радина Боршош: Не искам да съм еднодневка!

Когато я видях за първи път, беше по повод ролята й в „Маймуна“ - разкошния филм на Шошо, за който писахме неведнъж. Предстоеше й да кандидатства в НАТФИЗ, беше влюбена, беше обичана, носеше се из въздуха с няколко чифта криле. На всичко отгоре говореше толкова умно и красиво, сякаш не е на 18. Тогава си помислих, че тя е от онези същества, с които Господ си прави експеримента да складира всички свои подаръци в скута им, пък да ги види те как ще се оправят с „товара“.

Няколко месеца по-късно Радина е студент на проф. Стефан Данаилов, има своята първа роля в театъра и първа - в мащабна телевизионна продукция. „Маймуна“ все още върви на голям екран и се радва на вълнението на публиката, а целия този „товар“ тя носи с момичешка лекота и грацилност на зряла жена.

Ради, как би определила последната година от живота си?

Мечтана година! Съвсем наскоро гледах едно интервю на Стивън Спилбърг, който говореше за мечтите. Той разказваше, че мечтата никога не крещи в лицето ти: „Ето, това си ти, ето, такъв трябва да бъдеш до края на живота си”. Понякога мечтите шептят и най-трудното нещо е да чуеш своя инстинкт, своята лична, човешка интуиция, която винаги шепти, никога не крещи. Спилбърг посъветва децата си през живота им винаги да са готови да чуят този шепот. Мисля, че тази година успях не само да слушам, но и да чуя шепота в ушите си.

Опиши ни по-подробно какво ти се случи през последната година?

Тръгнах по пътя на сърцето си. Имах трудна, но успешна година, в която се случи първата ми кинопремиера - култовата „Маймуна” на Шошо, приеха ме в Театралната академия, за първи път се качих на професионална сцена с постановката „Мери Попинз” на театър „София” и започна участието ми в сериала „Ние, нашите и вашите” по Нова.

Откога знаеш, че искаш да бъдеш актриса?

Заобичах театъра още като ученичка. Това е като осъзнаването, че не си представяш живота без нещо или някого. Усетих, че го искам с цялото си сърце и когато съм на сцената се чувствам цяла, независимо какво трябва да играя. Човек прави стотици избори всеки ден. Едно решение води до следващо, следващото до по-следващо. Научена съм сама да решавам. Никога не съм ми поставяли условия - стани адвокат или архитект. Важното е да не ти налагат чуждо мнение, а сам да избираш. Тогава дори и да си сгрешил, ще продължиш, защото това е твоя си път. Така започнах в театралната студия към „Славянска беседа”, а после продължих в студията на Малин Кръстев в „Младежки театър”.

„Маймуна“ беше решаващият старт на професионалната ти кариера. Какво си спомняш от работата по филма?

Когато екипът на „Маймуна” дойде да снима момичета и момчета в студията, въобще и не подозирах какво ме очаква. Преминах през всички кръгове на ада, пардон, на кастинга и все си мислех, че не съм това, което Шошо търси. Накрая все пак той заложи на мен. Предполагам, че е адски трудно да хванеш едни непознати, неопитни момичета и да оставиш в ръцете им мечтата си за твоя филм. Работата по „Маймуна” ме срещна с толкова невероятни професионалисти и много от тях вече са и мои приятели. Снимачният процес беше вълнуващ и така бяхме потънали в тази наша си общност, че когато Шошо обяви край на снимките, всички останахме като попарени. Как ще се събудя утре и няма да съм с екипа на терен?! Шок!

На какво те научи Шошо и как ти помогна целият екип?

Може би съдбата ми се усмихна! Шошо е от малкото режисьори с душа на дете. Той отказва да се предаде на света на големите, упорито успява да открива доброто около нас, със зъби и нокти се противопоставя на грозотията и пошлостта. Работата ми с него ме научи на търпение и внимание към всеки детайл. Бях неопитна и исках всичко да се получава на мига. Е, и хората от екипа помагаха много на младите актьори. А през камерата на Александър Станишев светът, за който разказвахме, се превърна в магия.

Миналата година влезе на първо място Актьорско майсторство в НАТФИЗ? Това първо място задължава ли те днес в работата и взаимоотношенията с колегите ти?

Първо, второ, трето място... какво значение има?! Както казват хората „пилците се броят наесен”. Не е толкова важно на кое място влизаш, а на кое завършваш в професията. Не искам да съм еднодневка. Знам, че ме чака дълъг път и много работа. Искам с работата си стъпка по стъпка да заслужа мястото си на сцената. Искам да оправдая доверието на моя професор Стефан Данаилов и да му докажа, че не е сбъркал като ме е избрал.

Зная, че следването ти е изключително натоварено. Сигурно отстрани изглежда, че живот си живеете в НАТФИЗ, а пък сте и само първи курс. Каква е реалността?

Станах част от голямото семейство ученици на Мастъра. В Академията с нас работят невероятни преподаватели, екипът на проф. Стефан Данаилов - асистент Росица Обрешкова, д-р Сава Драгунчев, проф. Емил Митрополитски. Сигурно отстрани изглежда като някакво следване-купон. Ще ви разочаровам. Програмата ни е доста натоварена и понякога репетираме до полунощ, събираме реквизита и след няколко часа сън се връщаме като зомбита и започваме отначало.

Каква е тази магия около вашият преподавател Стефан Данаилов? Защо е толкова обичан, защо е култ?

Защото е човечен, широко скроен. Той носи харизма, която покорява. Дава обич и тя му се връща стократно. Моят професор е сърцат, но взискателен човек и прeд него не може да има маркиране на сцената. Или даваш всичко или не правиш нищо. Опитвам се да бъда на ниво и да уча непрекъснато.

Как стигна до малкия екран и ролята в „Ние, нашите и вашите“?

Обадиха ми се за кастинг. Отново се завъртяха класическите три кръга в 2 месеца. Накрая имах и пробни сцени с евентуалните ми партньори в сериала. Оказа се, че продуцентът Димитър Гочев е гледал „Маймуна”, харесал е как съм се справила и е решил да ме пробва за ролята на Деспина.

Какво е общото и какво е различното между теб и Деспина?

Радина и Деспина се две различни момичета. Деспина е затворена и прикрита, а аз съм доста експанзивна, на моменти шумна и весела. Никога не съм си водила дневник, не съм бягала от къщи и не съм имала гадже певец. Образът на Деспина ми дава възможност да говоря на младите момичета затова, че е важно да се борят и обичат, да не се страхуват и да мечтаят. Едно момче и едно момиче влюбени, но обстоятелствата ги разделят като Ромео и Жулиета. Любовта се случва с един поглед, но отнема хиляди малки стъпки, за да стигнат един до друг и отново пречки, които ги разделят. И всичко това гарнирано със смях, обрати и вълнуващи моменти. Това ще е силата на този сериал - възможността да покажем живота и зрителите да виждат себе си, да си казват „И при мен се случи това“, или „Аз не бих реагирала така, ако той ми признае чувствата си“, или „Колко ужасно... защо се разделиха сега?!”.

Как протичат снимките? Имаш ли време за подготовка?

Не знам защо е така, но през последните 20 години няма романтика на екрана, независимо дали става въпрос за български филм или сериал. Защо е така? Нима около нас има само мрачни събития, нещастия и тревоги?! Не мисля. Просто ни е сгрешен фокусът. Има романтика, има и смях и се радвам, че новият сериал „Ние, нашите и вашите” ще промени това. Първата романтична комедия в българския ефир! И това, което е послание на филма, се пренесе и на терен. Ние сме като един пъзел - едно парченце да липсва, и картината остава недовършена. Димитър Гочев успява да открие най-доброто и да изисква максимума. Особено съм благодарна на Кирил Ефремов и Краси Ранков, сцените с тях се превръщат и в каляване на волята ми да устоя и да не се разсмея. Понякога ми дават и ценни, актьорски съвети, за да направя по-плътен образа на моята героиня. С децата в сериала също сме страхотна бригада, те са сърдечни и талантливи. Искам да знаят, че винаги могат да разчитат на мен.

Още си само първи курс, а вече имаш опит и в киното, и в телевизията, и на театралната сцена. Сещам се за няколко деца-актьори, които имаха ранен успех, а след това... нищо. Какви са плюсовете и какви са минусите на ранния, на бързия опит в професия като твоята?

Няма ранен и бърз опит. Всяко нещо, което се случва в професията, е етап.
Актьорът трупа знание непрекъснато и никога не е в покой. Малин Кръстев ме научи да наблюдавам живота около себе си, да изследвам хората, тяхното поведение, чувствителност, жестове и емоции. Актьорът е крадец на емоции и моменти. Наблюдавам и трупам в една тайна кутийка всичко това и знам, че все някога ще го използвам. В един филм цитираха мисъл на Айнщайн: „Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо”. Всяко нещо дотук е чудо, дано има още!

Екипът на MILA.BG пожелава на Радина сила и сбъднатост! Щастливи сме, че предрекохме успеха й още миналото лято. Може да прочетете интервюто тук.

снимки: Милена Коцева, "Маймуна", Нова телевизия, личен архив