Какво да правим, за да цъфтят богато сакъзчето и мушкатото

Сакъзчетата и мушкатата са членове на едно и също семейство и имат сходни изисквания към факторите на околната среда, поливките торенето и резитбите.

Необходими резитби:

1. Първа резитба за събуждане след зимен покой. Обикновено се прави, когато растенията са презимували в студено помещение и са се развили няколко тънки и слаби леторасти. Те се прерязват на десетина сантиметра над почвената повърхност с цел разклоняването да започне от основата. Тази резитба е важна и от гледна точка на механичната здравина на растението през вегетацията.

2. Резитба за сгъстяване в началото на вегетацията. Различните растения се разклоняват и сгъстяват до различна степен. Ако растението формира 2-3 летораста в началото на сезона, то става високо и неустойчиво, а и непривлекателно. Такива растения се нуждаят от допълнително укрепване, за да се предотврати пречупване при вятър или при местене. Резитбата може да е слаба или силна, т.е. ако се предприемат мерки навреме, се съкращават само връхчетата, но ако положението се изпусне, съкращава се доста голяма част. За да е здраво и устойчиво едно растение, то трябва да се разклони от основата (10-15см над почвената повърхност).

3. Санитарни резитби през вегетацията.

Те не са задължителни, а и доста често не се налагат. Става въпрос за почистване на пречупени клонки при механични повреди. Такива се получават при силен вятър или просто най-долните клончета се пречупват под тежеста на останалите, възможно е и друг вид нараняване на стъбло да доведе до изсъхване. Във всеки случай увехнали и пожълтели клонки трябва да се отстраняват. Не само защото нарушават естетиката, а и защото може да станат предпоставка за заболяване или нападение от неприятели.

Как да режем и оформяне

При всички растения принципите са едни и същи: Клонката се съкращава винаги над възел.

Винаги се оставя известно разстояние (около 1 см, но не по-малко от 5 мм) между отреза и възела, защото не се знае колко ще продължи калусирането на раната и дали съхненето няма да засегне и възела.

Златната среда при пеларгониумите е 4-5 възела над почвата. Така се оставят резервни възелчета, ако нещо се обърка. Това правило важи при първата и последната резитба за сезона.

Трябва да се има предвид, че всяко съкращаване на стъблата през пролетно-летния сезон отлага цъфтежа за неопределено време, или поне го намалява от количествена гледна точка.

Почиствайте редовно прецъфтели цветове

Цветовете на пеларгониумите са събрани в съцветие, разположено на къса или дълга дръжка. Всяко цветче се отваря по различно време и прецъфтява по същия начин. Така на една цветна дръжка в едно и също време има както отворени цветове, така и прецъфтели, а даже и пъпки.

Премахването на прецъфтелите цветчета освобождава място, за да разцъфтят и останалите. От друга страна не изглеждат добре. Трета полза от почистването им е фактът, че растението не се стреми да образува семена, а напротив "напъва" се да цъфти повече.

Често при наличие на прецъфтели цветове венчелистчетата им опадат по листата, а при намокряне се залепят. Ако влагата се задържи по-дълго време, отмрялата тъкан (венчелистчето) се напада от сапрофитни и некрофитни микроорганизми. Те се хранят с мъртвата материя, но нараняват и зеленото листо. С течение на времето върху това листо се образува некротичен участък и то пожълтява. При по-дъждовно време това може да се случи с цялото растение.

След прецъфтяването на всички цветчета остават дръжките. Ако не е протекло опрашване и не са се образували семенца, дръжката пожълтява и опада сама. Дотогава обаче растението я храни, с което насочва енергия към неползотворен участък. Енергията се разпределя равномерно и се концентрира най-много във връхните части и в цветовете. Ако няма какво излишно да храни, растението произвежда нови цветове и листа и отваря по- бързо вече оформените пъпки.

Няколко правила, за да поддържате листата здрави

Източникът на сили при растенията са листата. Затова е необходима много и здрава листна маса за обилен цъфтеж.

При пеларгониумите има няколко правила, за да се поддържа "двигателят в изправно състояние". Поливките се извършват сутрин рано, преди слънцето да е огряло растенията или вечер, когато захладнее. Много е важно да не се мокрят листата, особено, ако се полива вечер. Задържалата се капка е предпоставка за нападение от фитопатогени като антракноза, сиво гниене или бактериални изгаряния.

Изпробвано правило е, че растения, които по-често пресъхват, цъфтят повече.

Старите цъфтят по-малко -2 са решенията на проблема

Растенията, които са на 3-4 години, цъфтят по-малко. Причините за това са много - от изтощаване на самото растение до едностранно изчерпване на хранителните вещества в субстрата.

Решенията на този проблем са две. Първият вариант е ежегодно пресаждане и подмяна на почвата. Недостатъци винаги има, а в този случай най-големият е нараняването на кореновата система. Ако подменяме изцяло почвата на едно растение, винаги има опасност да нараним много корени и растението да загине. Ако пък пресаждаме всяка година в по-голям съд, накрая няма да можем да го местим.

Затова по-доброто решение е вкореняване на млади растения. Резниците се взимат при зазимяването. Плюсовете на подновяването на вида са много. Младите растения растат по- бързо и цъфтят много повече, а и заемат по-малко място. От едно мушкато например може да се вкоренят 10 нови. Така ще има и за съседката.

Калиопето е нестандартно

Нов сорт мушкато завладява българския пазар - Pelargonium Calliope. Това е колкото типично, толкова и нестандартно растение. Няма еквивалент в мушкатеното царство. В малка саксийка си е най-обикновено червено мушкато, но когато му се даде свобода и пространство се превръща в огромен храст отрупан с ярки и доста по-едри наситено червени цветове. Не случайно хората го наричат “слонско мушкато”.

Развитието на сорта е доста по-бързо спрямо останалите. Дори големината на листата се равнява на 2, че дори и 3 листа на обикновеното мушкато. Засадено в кръгла саксия, то бързо я изпълва и дори се “изсипва” от нея. Може да изпълнява функцията на ампел или висяща кошница, а се представя много добре и в сандъче на терасата.

Калиопето може да цъфти и на по-засенчени места, а и в комбинация с други цветя. Поради големият интерес към него вече са създадени и вариатети в розово-цикламената гама.

Гергана Младенова