Напишете дума/думи за търсене

Шеф Виктор Ангелов: Тайната на щастието ми е, че живея с жената, в която винаги съм бил влюбен

Има някаква магия в това да месиш. Няма нищо трудно, трябва опит. Човек може да стане всичко, каквото си пожелае на този свят, стига да отделя по 15 часа на ден за 20-30 години от живота си в усилия да го постигне. Ако сега решите, след 20 години може да сте космонавт.

- От всеки ли може да направите отличен готвач?

- Трябва ми една година.

- Допада ли ви, или напротив, че ви сравняват с Гордън Рамзи?

- Не ми пречи. Харесвам Гордън Рамзи повече във всичките му други формати и не толкова в Hell's Kitchen. Малко в повече ми идват крясъците му. Намирам ги за леко преиграни.

- Вие крещите ли във вашата кухня на вашия екип?

- Ако ви кажа, че не се е случвало, ще ви излъжа. Но винаги има причина. Още при ръкостискането, когато започвам съвместна работа с някого от готвачите, задавам въпроса: "Предпочитате да ви крещя, когато сбъркате, или предпочитате да ви глобявам?" Общо взето в 99% от случаите избират първото. Така че имаме сделка от самото начало по темата. (Смее се.)

- Бяхте ли най-силно обвързан с работата, когато живеехте точно над нея?

- Имате предвид, когато живеех над ресторанта си първите осем години, през които той се намираше на Пасарелското езеро. О, беше ми изключително комфортно. Вечер, след като си тръгнеха гостите и колегите, си готвех някакво ястие, отварях си бутилка вино, качвах се на втория етаж - пирувах и пишех нови рецепти.

- Кога започва денят в една професионална кухня?

- Зависи от работното време на ресторанта, ако трябва да сме пунктуални. При нас се започва в 9-9,30 ч. и приключваме в 12,30 вечерта. Това е причината повече мъже да работят тази професия. Не е свързано с таланти, а с това, че жената е и майка, която да се грижи за собствения си дом и не разполага с толкова време, за да бъде в професионалната кухня.

Искам да изтъкна, че не правя разлика между мъже и жени, но правя ясно разлика между добри, средни и лоши готвачи. Не съм в предаването, за да доучавам готвачите как да готвят, а за да подложа на изпитание добрите и да си избера един от тях.

СНИМКИ: Димитър Кьосемарлиев
СНИМКИ: Димитър Кьосемарлиев
- Кой е шефът около семейната печка?

- Вече изтъкнах, че вярвам в отборната игра. Аз съм човек, който се вслушва в околните, макар и това да не си личи много. Обичам да доставям удоволствие на всички около себе си, както на гостите, така и на семейството си. Докато се забавлявам, готвейки, основната ми мисъл е дали ще направя близките си щастливи и приятно изненадани от това, което съм приготвил.

- Каква е любимата храна на съпругата ви Наталия?

- Тази, приготвена от мен. Самозвански звучи, но е факт.

- Взискателен ли сте към чуждата кухня?

- Когато ходя на гости при приятели, въобще не съм претенциозен,

но когато отида на ресторант, имам очаквания и ако те не се оправдаят, коментирам и демонстрирам недоволство. Държа в основните ястия на температурата на храната. Обичам гореща храна, сервирана в затоплена чиния - това е стандарт. Разбира се, харесвам творчеството у колегите, но когато ми сервират класика, държа да е разпознаваема. Тоест, ако си поръчам шкембе чорба, искам да ям точно това, а не дехидратирано шкембе с чипс от люти чушки и аериран от сифона бульон.

- Получавали ли сте във вашия ресторант оплаквания от гости?

- В нашия ресторант нямаме клиенти, имаме - гости, както вече подчертах. Клиентът е някой, от който по презумпция нещо ще вземеш. Гостът е някой, на когото искаш да дадеш нещо.

Хората не идват, за да им вземем пари,

а за да им доставим удоволствие и да им демонстрираме гостоприемство. Най-реалната преценка за това, че се справяме добре, е, че нашите гости идват отново и отново - 2 до 3 пъти седмично. Случва се да има аргументирани и основателни оплаквания понякога, винаги намираме начин да се извиним, има и такива, които са заяждания, на които също реагираме подобаващо.

       
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X