„Късмет” – дума тайнствена, вълшебна, неразгадана, с противоположни значения. Българите, в хилядолетната си история, също я обогатяват със значения, приказен смисъл, светла надежда, съдбовен страх. Какво са късметите? Живи същества? Защо за едни хора е отреден добър, за други – лош жребий? Всъщност късметът жребий ли е или неразгадана закономерност? По рождение ли се отрежда за всеки или идва постепенно с начина на живот?
Късмет за любов и брак
Да изтеглиш късмет – „ЛЮБОВ”, е мечтата на всяка девойка днес, но и някога. Най-желаният късмет от баницата, наречена „живот”. Днес слагаме по няколко такива късмета – да са доволни младите, ако не успеят от първия път, при второто завъртване да отиде при тях любовта. А и не само те поглеждат към този късмет. Някога не са писали. Наричали са за любов чрез красиви благословии. Предизвиквали са любов чрез действаща система от кодирани послания, знаци към света, който не виждаме, но от който безплътни дихания ни гледат, виждат, чуват и понякога изпращат добрини и изпълняват желания. Общуването с тях на тема любов е важна част от космическия ред, който фолклорният човек не обяснява с научни понятия и сигурно затова си го представя ясно и с вяра. Може би да намериш истинската, голяма и щастлива любов е дар Божи, работа на орисници, на звездна или съдбовна нощ, в която всеки се е родил, на приумица нечия, на невидима сила, на заслуга в предишни животи... Но и човек може да се намеси, да поиска, да заслужи, да се пребори... Знаел е десетки начини за това и не е пропускал да участва – с надежда и вдъхновение в подходящото време. Не е чел книги за любовта, разбирал е с душата си, но и от препредавания старателно опит, че има няколко важни условия, за да я имаш – извън случайностите и непредсказуемата съдба. И най-важното от тях – да откриеш съзвучието между себе си и другите – семейство, род, общност, между себе си и безкрайния, зрим и незрим, винаги нашепващ нещо свят, между мечтите и действителността. Да се сдобиеш с неустоима красота, с красива любов, има десетки начини. Смисълът на всички е размяна на отношения – дарове, молба, знания. Даваш – получаваш. Търсиш равновесието между това, което даваш, и това, което получаваш, и смисъла да го правиш. За да откриеш любимия и да го имаш, трябва да установиш необходимата хармония между себе си и другите, да познаваш и изпълняваш общоприетия ред и норми, да притежаваш обществено приетите добродетели. Разковничето е отново в разбирането за ред, норма, закон. Ако мома не е лазарувала и момък коледувал, трудно ще изтеглят късмета за любов, не ги признават, не са порасли за него.
За да участваш пълноценно в космическото общуване, трябва да знаеш езика на животните и растенията, на слънцето, на небесния свод и светилата по него, шума на листата, ласката или гнева на вятъра, тайнствената сила на формите, цветовете, числата, смисъла на названията... Приказките са истина – лястовичката, косът, змията, пчелата, мечката, петелът – всички те говорят, разбират думите ни, държат се съответно. В пропаданията на времето си най-близо да езика им. В кръглата форма можеш да затвориш до себе си любимия, ако го погледнеш през нея, през пръстен например на сватбата си. В огледалото можеш да се огледаш заедно с щастието си и да го удвоиш, да го направиш щастие завинаги. В даровете на птиците и звездите може да разчетеш съдбата си. В разцъфналия цвят на лалето, на магарешкия бодил дори, наречени на някого, да видиш идващото към теб бъдеще. Да го разпознаеш в съня с просени зърна или залък под възглавницата. В случайно чутите думи зад вратата на съседите да чуеш името му... Съвместното хранене на сватбата, разделената ябълка, лепката, която има свойството да лепи любим човек, прилепът, който също помага да прилепне любимия, съхнещият конец, който прави така, че да съхнат от любов, хурката, която заприда любим, питката пепелница, в която можеш да го замесиш... Толкова много са начините да предизвикаш реда, дори когато не знаеш точното място на всичките му съставки, да уравновесиш везната между човешкия видим и нечовешкия тайнствен, но дишаш и разбиращ свят, да използваш по предназначение предмети и дишащи създания.
Красотата, също като късмета, е дар Божи, на който всеки се радва, надява, иска да притежава. За момите, разбира се, означава любов, надежда за добър брак, радост в живота. В часове и дни, най-близки до невидимата съкровищница на всички дарове, която наричаме „отвъдност”, те вдъхновено и от душа отправят магически послания и очакват пожеланото да се случи. За българина красотата на жената е в косата. Затова и магията за красота най-често е свързана с нея. И по един причудлив на пръв поглед начин е свързана с дъжда, с оплодителната му мъжка сила. „Роси, роси, росица, да порасте тревица, мене дълга косица”, се пее в една детска песничка и сякаш и на децата им е ясно, че дъждът, плодородието и косата на жената са нещо много важно и че имат връзка помежду си.
Много ритуали – магии за любов, са намерили място в живота – празничен и делничен, на старите българи, останали са като спомен за него, като свидетелство за вдъхновението, с което търсят и откриват вълшебния порядък, на който се крепи този свят.
Коментари (0)
Вашият коментар