Владо Пенев на 60: Посветих ролята си в "Откраднат живот" на втория съпруг на майка ми

- Където и да пътувам, се опитвам да виждам позитивните неща. Да речем, в много по-бедни страни от България, като например в Камбоджа или в Перу, хората са цели. Това е парадоксът – душите на тези хора са цели, не нахапани от амбиции, злоба, завист, желание да успеят за сметка на другия. Там виждаш едни усмихнати, добри хора, защото живеят просто, защото ценностната им система е проста и те я пазят, така запазват и добрината си.

- Социологическо проучване през август показа, че всеки трети българин е суеверен. Вие имате ли си свои малки ритуали, чукате ли на дърво?

- Е, да. Много повече сме суеверни, отколкото вярващи. Аз примерно, когато видя на телефона си часовникът да е 11,11 или 22,22, го целувам и казвам молитви предимно за близките си. 00,00 не го целувам, не ми е важно. (Смее се.) Единиците и двойките са ми важни и е хубаво да ги хвана в самото начало, защото молитвата ми е дълга. Аз съм християнин, кръстен съм, знам, че не е християнско, но колкото повече имена мога да изредя на мои близки, по-добре. Не ходя много често на църква, но си имам вкъщи икони, едната дори ми е подарък от Атон.

- След сбъдването на дългогодишната мечта Перу коя е следващата?

- Великденският остров, но не знам кога ще стане.

- Имали ли сте опасни преживявания на някое от пътешествията си?

- Да, макар да не са били чак толкова опасни. В Австралия, на Големия бариерен риф, ни дадоха да облечем костюми за гмуркане, с дълги ръкави и крачоли, за да не ни опари една много малка, но в същото време изключително отровна медуза. Дълго се чудих дали да се жертвам, но си казах, че един път съм отишъл, трябва да го направя. И видях на живо Големия бариерен риф. В Камбоджа, като тръгнах към Ангкор Ват, реших да ида не както останалите с рейс, а с колело.

Обикаляхме с водачите ми

пътечки в джунглата сред

маймуни, змии,

беше си направо екстремно – пресичахме реки и водопади, а аз бях по джапанки. Не знам защо бях тръгнал така, но все пак нищо опасно не се случи.

- Човек се учи най-добре от собствените си грешки. Кои ваши грешки са ви дали най-големия урок?

- То е комплекс, начин на живот и на мислене - да приемаш всичко, което ти се случва – и добро, и лошо, като урок, като нещо, от което да извлечеш полза. Всичко – всяка среща, раздяла, успех, неуспех, е урок, който ти дава познание, разширява хоризонта ти, развива те като личност. Надявам се да не спирам да се уча.

- Ако бяхте завършили история, а не актьорско майсторство и бяхте станали учител, щяхте да се пенсионирате след 2-3 г. Мислите ли за пенсия?

- Да, но не мисля за някакъв край или отказване. Слушах онзи ден Ицко Финци, който казваше, че не иска вече да се занимава с театър – 85 г. не е малко и не би искал да поставя колегите си в зависимост от неговите желания и възможности. Мисля, че и аз бих направил така – ако усетя, че съществува такъв момент, не бих поставил на изпитание никого от колегите си само заради желанието да съм на сцена. Аз съм надживял тази суета – да съм известен, да ме обичат на всяка цена. При мен това не е на живот и смърт.

- Имате ли някоя интересна история с почитатели?

- Винаги разказвам как след представление дойде едно момиче, което ми каза, че много ме е харесало и иска да ми благодари. Това беше на един купон, на който бях с дрехите, с които бях играл в пиесата. “Аз не можах да ви позная – на сцената изглеждате по един начин, сега тук сте друг”, ми каза тя. “Ама аз съм със същите дрехи.” “Да, да, но исках много да ви благодаря.” Отиде при едни колеги и след малко пак дойде и ми каза: “Извинявайте, но сега се сетих, че снощи ви гледах в друго представление. И аз съм поразена – там бяхте съвсем различен.” Така, както говореше, на мен ми прищрака. Не съм физиономист, не помня и имена, но тя толкова дълго приказваше, че се сетих. Попитах я дали не живее в Берлин. “Да, защо?”, ме попита. “Говорихме с вас преди месец, вие дойдохте в Берлин, където ме гледахте в друго представление. Пак ми казахте, че много ме харесвате и всичко останало.” Тя ми вика: “Не може да бъде! В Берлин съм видяла един човек, снощи гледах друг, тази вечер – трети, а говоря с четвърти, който няма нищо общо с останалите.” По-добър комплимент за моите усилия да бъда добър актьор няма.