Много харесваме Марта и нейния блог „Горски мъх“! Харесваме ги, защото са лишени от онази суета и превзетост, които все повече владеят интернет световете. Толкова е лично нейното местенце, покрито с вкусен мъх, сякаш сме на гости в нейната кухня и разлистваме нейните фотоалбуми от чудни пътешествия. Защото Марта е много повече от добър домакин, който ще ви сервира вкусни ястия от целия свят. Марта е домакин, който сладкодумно ще ви отведе на близки и далечни места, докато в красиво аранжираната ви от нея чиния изчезват със скоростта на нейната светкавица спагетите с дюлево пюре, после и гъбите с леща и винен сос, а накрая – макар и в изобилие, разкошните торти и сладкиши. Менюто за вдъхновение при нея е богато – изберете своя вкус по всяко време на адрес http://gorskimah.blogspot.com.
Марта, какво не знаем за теб? С какво се занимаваш извън кулинарията и фотографията?
Преди година напуснах корпоративния свят, тъй като седенето и мечтаенето за други дела зад монитора ми даваше усещането,че животът се изплъзва между пръстите ми, докато кроя планове за бъдещето. През тази една година се занимавах с всичко онова, което съм обичала и искала да правя, но не съм имала времето за него. Това е най-смислената ми година досега, що се касае до личната ми ценностна система. Откривах, изпитвах, изучавах възможностите си и на моменти ме хваща яд, че не съм го направила по-рано.
Как започна с блога и как се разви той от началото до днес?
Започнах блога с идеята да запечатвам всичко, което ме прави щастлива - вкусната храна, добрите идеи, пътуванията, споделените моменти. Исках да си създам навика да го правя често, защото подобно занимание провокира човек да се отнася сериозно. Много обичам да снимам и въпреки че не се отнасям с нужното уважение нито към техниката, нито към развиване на уменията си в тази посока, мисля,че това е моят начин за доставяне на пълна наслада. Обожавам експериментитие в кухнята и това беше един чудесен начин да намирам време за двете си любими неща в иначе предвидимото си ежедневие. А и гледам на това място като на нещо, което ме забавлява в моментите, когато не съм съвсем ок.
Ако трябва да се представиш само с една рецепта, коя ще е тя?
Като дете мислех, че с възрастта човек спира да се наслаждава на сладкото, защото никой от възрастните около мен не ядеше безразборно сладкиши. Сега си давам сметка, че всички обичат сладкиши, но стават дисциплинирани и започват да обръщат внимание на храната, която поглъщат. Аз обаче засега не успявам особено да се дисциплинирам. Успявам само да преинача нещата така, че хем да успокоя съвестта си, хем да си взема дозичката. Затова ще кажа: ако трябва да се представя с една рецепта, то тя ще е торта. Може да е здравословна, но пак ще е торта. Истории с торти имам много, но чувството за незавършеност на отношенията ми с тортите може би датира от деня на моята сватба, когато сестра ми, носейки сватбената ни торта, се подхлъзна и я размаза на стената на ресторанта, а гълъбчетата върху нея се търкаляха по пода, омазани в шоколадов мус. Оттогава все ми се струва, че никоя добра торта не заслужава подобна съдба и се старая да й го покажа (на тортата, не на сестра ми).
Пътуваш много и вероятно от всяко място „внасяш“ нови кулинарни идеи. Кои са нещата, които научи при последните си пътувания?
Много обичам да пътувам с приятели или със семейството си и все повече осъзнавам, че не е необходимо човек да прекоси света, за да разбере, че най-хубавите неща са най-простите. Обожавам отношението на италианците към храната и живота и способността им да превърнат салата с хляб в кулинарен шедьовър. Опитвам се и аз да правя нещата простичко и считам, че не е нужно да въртя ножа като шеф-готвач или да сложа шестнайсет екзотични съставки, за да създам ястие, което носи емоция. Опитвам се да ползвам продукти, които са типични за нашите ширини, но пък не обещавам, че ще ги смеся традиционнно. Близките и приятелите ми харесват това.
Без какви продукти не оставаш вкъщи?
У дома не оставаме без хубаво кисело мляко, зеленчуци и плодове.
Ние се храним и с очите, а ти определено знаеш как да поднасяш храната и в кадър. Какво остава извън кадъра ти?
За да се направи сполучлив и красив кадър, се изискват доста усилия и време. Често, когато съм планирала да снимам нещо, още докато го приготвям, в главата си имам куп идеи как да го снимам след това. Вадя предметите, които съм си представяла около него, подреждам ги и във визьора виждам едно голямо нищо. Вадя нови, вадя и ризите на мъжа ми за фон и така, докато времето ми свърши. Накрая просто избирам един кадър или се отказвам, успокоявайки се, че когато имам време, ще го направя по-добре. Истината е, че да снимаш никак не е лесно и аз лично се възхищавам на хората, които успяват да го направят така, че снимката да ти създаде емоция и да те накара да пожелаеш нещото веднага.
Откъде черпиш своето вдъхновение в кухнята?
Отвсякъде! Понякога от желанието да зарадвам близък човек, друг път от случайна среща с любим продукт. Много често и от снимка в социалните мрежи. А пък ако тези три мотиватора се съчетаят едновременно, просто не мога да изляза от кухнята, докато не направя нещо.
Имаш ли интерес към здравословното хранене?
Със здравословното хранене все по- често се поздравяваме на улицата, даже взехме да си ходим на гости. С възрастта човек започва да внимава повече, най-малкото, защото тялото започва да подава сигнали с кое е ок и с кое не. Считам, че не е нужно да изпадаме в крайности и сляпо да следваме някакъв режим, ако това не се налага. У дома се стараем да вземем от всички режими по малко, така че да се чувстваме добре, а в същото време да продължаваме да храним и сетивата си. Напоследък намалихме значително въглехидратите, но това не означава, че ще спра да ям банани, грозде и препечена филийка хляб. Обожаваме зеленчуци и цялото семейство ядем ежедневно от тях, но не мога да се откажа от сиренето и киселото мляко. Не обичам ежедневно да ям месо, но пък задушено телешко в неделя вечер, например, си е приказно.
Има ли мода в кулинарията?
Определено има мода. По мои наблюдения все по-модерно е да ядеш здравословно и красиво, като всичко това е за сметка на разнообразието и времето, изкарано в кухнята. Пространството гъмжи от еднотипни приказно красиви, пъстри храни, всяка от които се приготвя за не повече от половин час. В което няма нищо лошо, разбира се, но ще ми е жал, ако французите се “подхлъзнат по модата", защото петелът във вино на бавен огън ще остане в хартиените книги на баба.
Правиш ли зимнина и би ли споделила някоя лесна рецепта?
По много малко и рядко. Имам навика да пазарувам замразени зеленчуци зимно време и не ми се налага да правя зимнина. Единствено слагаме 5-6 зелки, правим 4-5 бурканчета сладко от боровинки за неделните палачинки,които ядем не повече от 4-5 пъти в годината, понякога лютеница, сироп от маточина и смокини, суша подправки и берем билки за чай. Така че няма с какво да изненадам тук. Един ден, като стана баба Марта, ако внуците искат, всичко ще правя.
Какво ще е менюто ти, ако очакваш много скъпи гости?
За мен много скъпи гости са приятелите и семейството. С тях се събираме доста често и особено когато има повод, смея да твърдя, че почти никога не се повтарям с менюто. Всъщност се старая всеки път да ги изненадвам с нещо ново, а и така имам чудесната възможност да тествам нови неща на тях. Противно на всякаква логика, никога не залагам на нещо изпитано и с голямо желание се хвърлям в новото.
А имаш ли своите тайни за бързо приготвяне на здравословна закуска и вечеря?
Според мен тайната на всяка добра храна се състои в доброто планиране, навременното пазаруване и подготовка на продуктите и не на последно място, желанието да го направиш. През работната седмица рядко се случва да приготвя нещо за повече от 30-40 минути и експериментите са безкрайни. Е, когато има пресен артишок например, чийто вкус обожавам, само чистенето и отделянето на месото ми отнема толкова време, ама пък си заслужава!
Коментари (0)
Вашият коментар