Напишете дума/думи за търсене

Марта от "Горски мъх": Обичам ястия, които носят емоция (+рецепти)

Много харесваме Марта и нейния блог „Горски мъх“! Харесваме ги, защото са лишени от онази суета и превзетост, които все повече владеят интернет световете. Толкова е лично нейното местенце, покрито с вкусен мъх, сякаш сме на гости в нейната кухня и разлистваме нейните фотоалбуми от чудни пътешествия. Защото Марта е много повече от добър домакин, който ще ви сервира вкусни ястия от целия свят. Марта е домакин, който сладкодумно ще ви отведе на близки и далечни места, докато в красиво аранжираната ви от нея чиния изчезват със скоростта на нейната светкавица спагетите с дюлево пюре, после и гъбите с леща и винен сос, а накрая – макар и в изобилие, разкошните торти и сладкиши. Менюто за вдъхновение при нея е богато – изберете своя вкус по всяко време на адрес http://gorskimah.blogspot.com.

Марта, какво не знаем за теб? С какво се занимаваш извън кулинарията и фотографията?

Преди година напуснах корпоративния свят, тъй като седенето и мечтаенето за други дела зад монитора ми даваше усещането,че животът се изплъзва между пръстите ми, докато кроя планове за бъдещето. През тази една година се занимавах с всичко онова, което съм обичала и искала да правя, но не съм имала времето за него. Това е най-смислената ми година досега, що се касае до личната ми ценностна система. Откривах, изпитвах, изучавах възможностите си и на моменти ме хваща яд, че не съм го направила по-рано.

Как започна с блога и как се разви той от началото до днес?

Започнах блога с идеята да запечатвам всичко, което ме прави щастлива - вкусната храна, добрите идеи, пътуванията, споделените моменти. Исках да си създам навика да го правя често, защото подобно занимание провокира човек да се отнася сериозно. Много обичам да снимам и въпреки че не се отнасям с нужното уважение нито към техниката, нито към развиване на уменията си в тази посока, мисля,че това е моят начин за доставяне на пълна наслада. Обожавам експериментитие в кухнята и това беше един чудесен начин да намирам време за двете си любими неща в иначе предвидимото си ежедневие. А и гледам на това място като на нещо, което ме забавлява в моментите, когато не съм съвсем ок.

Ако трябва да се представиш само с една рецепта, коя ще е тя?

Като дете мислех, че с възрастта човек спира да се наслаждава на сладкото, защото никой от възрастните около мен не ядеше безразборно сладкиши. Сега си давам сметка, че всички обичат сладкиши, но стават дисциплинирани и започват да обръщат внимание на храната, която поглъщат. Аз обаче засега не успявам особено да се дисциплинирам. Успявам само да преинача нещата така, че хем да успокоя съвестта си, хем да си взема дозичката. Затова ще кажа: ако трябва да се представя с една рецепта, то тя ще е торта. Може да е здравословна, но пак ще е торта. Истории с торти имам много, но чувството за незавършеност на отношенията ми с тортите може би датира от деня на моята сватба, когато сестра ми, носейки сватбената ни торта, се подхлъзна и я размаза на стената на ресторанта, а гълъбчетата върху нея се търкаляха по пода, омазани в шоколадов мус. Оттогава все ми се струва, че никоя добра торта не заслужава подобна съдба и се старая да й го покажа (на тортата, не на сестра ми).

Пътуваш много и вероятно от всяко място „внасяш“ нови кулинарни идеи. Кои са нещата, които научи при последните си пътувания?

Много обичам да пътувам с приятели или със семейството си и все повече осъзнавам, че не е необходимо човек да прекоси света, за да разбере, че най-хубавите неща са най-простите. Обожавам отношението на италианците към храната и живота и способността им да превърнат салата с хляб в кулинарен шедьовър. Опитвам се и аз да правя нещата простичко и считам, че не е нужно да въртя ножа като шеф-готвач или да сложа шестнайсет екзотични съставки, за да създам ястие, което носи емоция. Опитвам се да ползвам продукти, които са типични за нашите ширини, но пък не обещавам, че ще ги смеся традиционнно. Близките и приятелите ми харесват това.

Без какви продукти не оставаш вкъщи?

У дома не оставаме без хубаво кисело мляко, зеленчуци и плодове.

Ние се храним и с очите, а ти определено знаеш как да поднасяш храната и в кадър. Какво остава извън кадъра ти?

За да се направи сполучлив и красив кадър, се изискват доста усилия и време. Често, когато съм планирала да снимам нещо, още докато го приготвям, в главата си имам куп идеи как да го снимам след това. Вадя предметите, които съм си представяла около него, подреждам ги и във визьора виждам едно голямо нищо. Вадя нови, вадя и ризите на мъжа ми за фон и така, докато времето ми свърши. Накрая просто избирам един кадър или се отказвам, успокоявайки се, че когато имам време, ще го направя по-добре. Истината е, че да снимаш никак не е лесно и аз лично се възхищавам на хората, които успяват да го направят така, че снимката да ти създаде емоция и да те накара да пожелаеш нещото веднага.

       
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X