Историята на Десислава Алексиева - прагматичният романтик с пет деца

От Мила Иванова

Тя напуска комфорта на лъскавия корпоративен свят, за да последва гласа на сърцето си и да направи всички онези неща, които са я вълнували от малка.

Какво в личен план липсва на българската майка и жена?

Смелост да иска неща за себе си. Смелост да иска партньорство, взаимност и равнопоставеност.

Има липса на базова подкрепа на правата на жените в България

Все още тук липсва идеята за неприкосновеност на женското тяло. Понеже следя случаите на онези жени, които заплатиха с живота си липсата на подкрепа от обществото, виждам как се стига до абсурди. Един от тях беше свързан с убиеца на Виола. Оставяме дори коментарите към самата жертва, но прочетох мнение, което отново ме накара да се замисля за стереотипите в българското общество. Някой беше казал: „Ами майка му е виновна, защото го е разглезила.“ Значи отново виновникът не е извършителят, а майката. Не семейството, а майката. Жената отново поема вината в обществото и това е изключително тъжно.

Да преминем към една по-приятна тема – твоето семейство. Разкажи за него.

Ами имам пет деца... от един мъж. Винаги добавям този детайл, защото често това е най-интересно за хората. Моята любов към децата се прояви и в моето семейство – имам три момичета и две момчета, като най-голямата ми дъщеря е на 19, а най-малкият – на 3. Винаги съм знаела, че ще имам повече деца, защото съм била единствено дете в семейството, а единственото дете винаги носи страшно много семейни очаквания на своя крехък гръб. Не исках никой да носи бремето на всичките ми очаквания.

Как се живее с пет деца?

Хаотично. Представи си, ако всеки си остави чинията – това са вече пет чинии. Ако всеки си хвърли обувките на произволно място, това са 10 обувки на пода. Човек трябва да има огромно търпение, много изисквания, железни нерви. Всички казват „Петте деца сами се гледат“. Факт е, изключително много си помагат, но всеки от тях има нужда от индивидуално време и лично отношение от страна на родителите си.

Общуването е най-големият подарък, който може да направим на децата си

Да общуваме искрено с тях. Покрай старанието си да бъдем авторитети понякога забравяме колко важна е искреността. Често ние си поставяме твърде високи изисквания към себе си и не си даваме възможност да грешим чисто по човешки. А дори с нашите грешки ние задаваме модели на децата си и им показваме как се справяме с грешките и евентуалното им коригиране. Това е възпитанието, а не това да бъдем сериозни и безгрешни.

Деси създава малка кафе-книжарница в центъра на София, където провежда образователни срещи за деца и родители, а също така и литературни събития, които имат за цел да вдъхновят хората за повече четене на по-качествена литература. Явор Гърдев е един от тези, който застават зад тази нейна кауза.

Кои са нещата и хората, които вдъхновяват теб?

Всички хора, които се стремят към положителна промяна в обществото. Всички хора, които не правят компромис със съвестта си. Всички хора, които не казват „не мога“. Всички, които не се отчайват от първия провал. За пример ще дам хората, които са били в най-тежкото, а после са се изправили и са извършили положителна промяна. Например д-р Бояна Петкова, която е направила фондация„Макове за Мери“. Когато изгубва дъщеря си и не й позволяват да я погребе, тя създава тази фондация в помощ на родители, загубили при раждането своите деца. Тя направи и център „Малки чудеса“ в подкрепа на родители на недоносени деца. Хора, които с много целенасочени действия, с много нерви и усилия, носят положителна промяна за обществото, а са дошли от мястото на голяма болка. Имам такава житейска максима, че най-доброто, което даваме на другите, го даваме или от място на болка, или от място на щастие. Това са местата, от които ние черпим добротата си.

Мислиш ли, че изворите на добро са все повече днес? Въпреки новините, въпреки напрежението...

Да, аз съм всъщност голям оптимист. Смятам, че расте поколение, което си дава сметка за важността на човешките отношения, дава си сметка за автономността на тялото и личността на другия. Бавно и постепенно тези неща ще доведат до промяна в нашето общество. Това не са всички, но не са никак малко тези, които четат по различен начин, които доста рано научават неща, които ние сме научили на по-късна възраст. Смятам, че те полагат усилия да опознаят другия, да направят нещо лично за него. Вярвам, че децата ни са по-зрели от нас на тяхната възраст, по-информирани и в някакъв аспект по-добри.

Тя е доброволен консултант по кърмене и смята, че доброволчеството е начин да се връща на обществото и да се постига положителна промяна.

А ако познавате други вдъхновяващи жени, пишете ни за тях, а ние ще разкажем историите им. Имейлът, на който може да номинирате своята вдъхновителка, е [email protected].

"Вдъхновителки 2018" е кампания на в. "24 часа" и MILA.BG и ТУК може да прочетете историите на останалите ни героини.