Напишете дума/думи за търсене

9 обредни вещи, които трябва да имаме у дома на Бъдни вечер

Готови ли сте за Бъдни вечер? Знаете ли какво трябва да има на трапезата? Познати ли са ви обичаите, ритуалите и забраните, свързани с този светъл празник?

Ако имате колебания какви ястия трябва да приготвите, как да подредите масата или пък какво е редно да правите и какво не, ние ви предлагаме откъс от книгата на Лилия Старева „Коледа и Нова година по български”. От него ще научите всички тънкости около ритуалите за Бъдни вечер.

Бъдни вечер - 24 декември

Да почерпят: Евгения (гр. Благородна), Евгени, Жени, Джени, Джейн, Благороден, Благородна, Малчо, Мален, Малена, Малин

Народна митология

Вечерта преди да се роди Христос е първата от трите кадени вечери. Нарича се Бъдни от бдение, а може би и от бъдеще, бъднини. И в двата случая символиката е директна – за чудото, което предстои, трябва да бди целият народ. За бъдещето си – също. Денят преди Коледа е ден, в който цялата природа затаява дъх в очакване. Птиците спират да пеят, листата на дърветата спират да трептят, водите в реките спират да текат. Казват, че някога единствено кукувицата не спряла да кука, трепетликата – да трепери, и реката Лъкатуща – да се движи. Затова и били наказани от Божията майка: кукувицата – да кука само три месеца в годината (от Благовец, 25 март, до Еньовден, 24 юни); трепетликата – все да трепери, листата й никога покой да не намерят; в криви и тесни пътища да разлива водите си реката.

Бъдни вечер се нарича още Малка Коледа, Суха Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич. Раждането на новото слънце и на новия Бог слива езическите представи на древния българин и по-късната му християнска вяра в едно – идеята за раждането и обновлението на света с надеждата за добро. Затова и целта на коледните обичаи е да покажат бъдещето, да предпазят от бедствия, да донесат плодородие.

Родените на Бъдни вечер деца наричат самодивски (в Пловдивско), защото могат да виждат съществата на отвъдното. Ако е родено преди Игнажден, му правят огърлица от бял лук, за да го предпазва през идващите Мръсни, Погани дни (от Коледа до Йордановден).

Ритуали

Символ на младия Бог, който ще се роди, а също и на очакваното с него плодородие е бъдникът – дебело дъбово или крушово дърво, което домакинът на всеки дом трябва да отсече. Огънят и космическото дърво, като връзка между небето и земята, са в основата на всички чудеса тази вечер. Бъдникът се миросва за плодородие и добър живот.

Предвестници на добрата вест са малките коледари – деца от 8 до 12 години, – които обикалят къщите, удрят с дряновите си тояги по прага и благославят: “Да се роди, да се роди, дето рало ходи и дето не ходи!”, а домакинята ги посреща със сито, пълно с пшеница, посипва ги със семена и ги дарява с кравайчета. Коледарчетата благославят и около огнището, където всяко добро наричане се сбъдва.

Централно място заема обредният хляб – боговица, богова пита, божичник, вечерник, светец. Месят го момиче или млада булка, празнично облечени, с китка от босилек, чемшир или червено мушкато. Меси се с мълчана вода (вода, която е донесена при пълно мълчание). Брашното се пресява през три сита. Меси се хляб, а за пчелите и за овцете – овчарник. Той се украсява с фигурки от тесто – орач с рало и волове, снопи, кръстци и пр.

С водата, в която са измити точилката и ръцете на жената, която е месила, се пръскат кошерите.

Някога редили трапезата върху слама, символизираща сламата в яслите, в която е бил положен младенецът при раждането му.

След като трапезата се прекади, стопанинът – с хляба със свещ върху него и с чаша вино – излиза на двора и кани светците, покровители на бурите и градушките през лятото, Илия, Вартоломей и Герман на вечеря – да ги умилостиви и да предпази нивите от летни бури и гръмотевици.

Питата се разчупва високо над главата, за да са високи и класовете по нивите. Първото парче, което се прелива с варено жито и вино, е за къщата, второто – за Света Богородица. После се раздава на всеки член от семейството, като най-напред се дава на мъжката челяд.

Бащата и останалите от семейството хвърлят по няколко житни зърна нагоре, “за да се роди и стане толкова голямо житото”.

На трапезата се остава дълго, за да е сигурно, че изпращаните магически знаци и послания към съдбата ще се сбъднат. Ако някой трябва да стане по-рано, добре е да ходи приведен, като отрупано с плод дърво. Накрая всички стават заедно – да узреят житата по едно и също време. Колкото по-рано се седне на трапезата, толкова по-рано ще узрее житото.

Отделя се по хапка от всички ястия за починалите близки и на сутринта се носи на гроба.

След разтребването на трапезата част от сламата се пали на най-високото място. Който пръв запали сламата си, на него най-рано ще узрее житото. И още – докъдето стига светлината от огъня, дотам няма да удря град през лятото.

Другата част от сламата се слага върху плодни дръвчета, за да раждат повече.

Бъдникът гори цяла нощ в огнището и огънят се пази да не угасне.

Живи въглени от бъдника се слагат във вода, прекадена вечерта. Тази вода се пие и предпазва от зли сили, особено в дните от Коледа до Водици, които се наричат Мръсни, Погани дни.

Забрани

Моми, на които им е време да се омъжат, не месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата.

Сламата и пепелта от бъдника не се изхвърлят. Който седне на трапезата, не бива да се оглежда много, защото рано ще му побелеят косите.

Гадания и предсказания

Ако сребърната пара е в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички.

Мома и момък могат да узнаят името на годеника и годеницата, с които им е отредено да бъдат, ако успеят да станат незабелязано от трапезата и да подслушат какво си говорят съседите. Първото мъжко или женско име, което чуят, е името на човека, когото ще срещнат още по празниците.

Листата от бръшляна от трапезата, сложени под възглавницата, предсказват здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, човекът ще бъде здрав през годината.

Зад палешника (широкото остро желязо на ралото; ралник; лемеж) се оставят живи въглени, наречени за различни селскостопански култури. На сутринта се гледа дали въглените са изгорели. Колкото повече пепел има, толкова по-голямо ще е плодородието. Ако въгленът е почернял, предсказанието не е добро.

На въглен може да се предскаже и времето през годината. Наричат се дванадесет въглена на дванадесетте месеца и отново пепелта показва дали ще бъдат благоприятни за реколтата и човека.

       
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X