Хеликоптерните родители са истинско явление. Те отглеждат децата си в прекалено зависеща и защитена среда от околната, което им пречи да поемат рискове – нещо, което като възрастен индивид ще му пречи да посреща множеството предизвикателства в света.
Какви са щетите, които такъв вид родители нанасят върху наследниците си?
1. Ниско самочувствие
Детето ви затруднява ли се да споделя това, което чувства и мисли?
Смятате ли, че се страхува или не желае да даде глас на това, от което има нужда?
Ако отговорите са положителни, това може да говори за липса на самочувствие на детето.
Самочувствието е ценен инструмент за справяне със света. Това е качество, което ни позволява да експериментираме и преживяваме, без да се налага непрекъснато да се съмняваме в другите и в себе си. И когато самочувствието се развие още в ранна детска възраст, то помага на индивида да расте като независима част от обществото, в което пребивава.
Децата, които имат здравословно самочувствие, се чувстват естествено приети и не трябва да се опитват прекалено усилено, за да се впишат в дадена група. Освен това те имат по-добро чувство за границите на личното пространство и знаят кога те са третирани грешно, в сравнение с дете, което се опитва твърде усилено да се впише в нова среда и да бъде прието за „достатъчно добро“.
Самочувствието нараства бавно, тъй като бебетата и по-малките деца са безпомощни и трябва да бъдат подпомагани почти по всякакъв начин. С порастването те усвояват нови умения, а след време откриват възможности за прилагането им, което им дава чувство за ефективност. За да насърчи самоуважението, родителят трябва да създаде среда на любов, доверие и приемане, в която детето няма да изпитва осъждане.
2. Неприязън към изследване на света
Децата изпитват вродено любопитство и усещане за изследване на околния свят, благодарение на които може да пожънат големи дивиденти. Ако забележите, че детето ви е оттеглено или не желае да изследва играта с други деца на неговата възраст, може да се наложи да поставите под въпрос собствения си стил на родителство.
Склонни ли сте да помагате на детето си с почти всяко нещо?
Страхувате ли се, че няма да може да се справи без вашата намеса?
Макар вашите притеснения да са валидни в някои аспекти, хората, които са израснали под грижите на хеликоптерни родители, се борят със саморазвитието си в зряла възраст, тъй като подобни възможности за проучване на света не са му дадени в детството.
Какво послание хеликоптерното родителство изпраща на детето?
То може да варира от „ти си безпомощен“ през „трябва да бъдеш третиран специално“ до „трябва да се страхуваш от света”.
3. Случайни бунтове
Когато детето ви порасне, може да забележите, че все по-често желае да прави точно обратното на това, което му казвате. Въпреки че независимостта все още може да бъде проблем с тези деца, нуждата от собствено мнение все още съществува. Тогава бунтът се превръща в механизъм за справяне и като родител тази реакция на детето може да ви подскаже, че общувате по погрешен начин с него.
Прекомерно защитното родителство е класически начин за гаранция, че детето не вижда каква е реалността - то или се страхува да поеме рискове, или приема толкова много рискове, че животът става хаотичен. Поведенческият феномен с поемане на рискове се наблюдава, когато децата порастват и се сблъскват със вета. Основната причина за това е прекомерната защита, която може да накара децата да се чувстват контролирани и задушени. Но в някакъв момент напрежението, таено в тях, избухва, за да направи път за прекомерно търсене на усещания.
4. Грешките водят до поуки и уроци
За родител, който постоянно се безпокои за детето си (често в резултат на собственото му възпитание) и продължава да защитава или контролира твърде много собствения си наследник, трябва от време на време да се отдалечавате от хеликоптерното си родителство, за да дадете възможност на детето да се учи от грешките си.
От съществено значение е да създадете безопасно място за игра на детето и за изразяване на неговата идентичност, без да се опитвате да контролирате тези действия на хлапето. Това, което смятате за грешка, е всъщност част от естествения процес да пада, да става, да се разочарова, да се учи.
5. Проверете собствените си тревоги
Много ресурси за свръхзащитно и контролиращо родителство поставят акцент върху промените в поведението, които човек трябва да направи като родител.
Освен родител вие сте човек и може да се наложи да погледнете към собствената си психика и кое точно в нея ви кара да създавате прекомерна зависимост към вас и страх към света у детето си.
6. Практикувайте съпричастност и се опитайте да не сте осъдителни
И не само към вашето дете, но и към вас. Точно както детето се нуждае от пространство, за да познае себе си, и вие имате нужда от известно време и размисъл, за да промените начина, по който го отглеждате.
Започнете да изследвате начините за общуване с детето си, опитайте се да наблюдавате къде прекалявате в закрилата си.
Коментари (0)
Вашият коментар