Когато говорим за българско образование, обикновено разговорът приключва с въздишка и с поне едно клише от типа на „надежда всяка тука оставете“. Още по-тъжно е, че когато нашите деца говорят за училище, обикновено те говорят за „училище- мъчилище“.
Преди време семейството на моя приятелка замина за Прищина и записаха своето момиченце във Финландското училище там. Не знаеха какво да очакват, освен че финландската образователна система е прочута по целия свят като различна и изключително успешна. “Тръгнахме с ентусиазъм и големи очаквания, което почти винаги е предпоставка за разочарования – разказва майката на детето. - Истината е, че първите месеци с баща й се чудехме тези деца учат ли или само играят.“
Нашите хора очаквали детето им да се връща с превит от пълната чанта гръб и да не може да насмогне с домашните до късно вечерта. Нищо подобно. Домашни нямало, нито напрежение. За чанта и превит гръб – да не говорим. Родителите се притеснили, че детето нещо ги послъгва или че са сбъркали с училището. Знаели само, че децата учат арт и hand craft, имат сиеста (когато, ако искат, може да си поспят на пуфовете в стаята), много занимания на уредите в двора (тя се връщала с мазоли за първи път в живота си) и само около 2 учебни часа английски и математика.
“Дъщеря ни отиваше и се връщаше от училище с усмивка от ухо до ухо, лицето й светеше, а тялото й доби форма на лекоатлет. Аз, разбира се, като една българска майка не можех да мирясам. Струваше ми се твърде малко времето, в което се занимават с математика и английски”, разказва майката.
Със съпруга й отишли да говорят с класната. Посрещнала ги мила, спокойна и внушаваща респект дама. Разказала и показала част от нещата, които са правили децата в училище през последните месеци. „Бях удивена от свършеното, така някак без ние да разберем. Учителката ни обясни, че в класовете 0 до 2 се полагат основните на знанията и затова се набляга на качеството, а не на количеството.”
Когато попитат дъщеря им дали иска да се върне в българското училище, тя отговаря, че би се върнала, да, но не и без класа си и Мария Teacher, както наричат във Финланското училище учителите си.
“Трябва да отбележа, че в България ние бяхме в прекрасно училище и аз все още си го харесвам – казва майката. - Виждам, че е било иновативно, защото имаше голяма част от философията на финландската система, но недостатъкът беше, че децата седяха повечето време вътре, затворени. Тук уроци се провеждат и в природата, ако времето позволява. Те учат на двора или в парка, или в близката планина, на някоя полянка. В двора на училището всеки клас си има парцел и засаждат плодни дръвчета и други култури, грижат се за тях редовно.” 
И тук вероятно всеки се пита защо няма Финландско училище и в България. Още по-добре е да „осиновим“ цялата тази образователна система, но докато това се случи, има надежда и у нас да отвори врати такова школо. Ще ви държим в течение за подробностите, а преди това може да научите още за чудесата на Финландското училище от Кая Лина Саловара, учител с 30-годишен опит и директор на училището в Прищина.
В основата на финландската образователна система е развитието на човека като гражданин и като човешко същество. Това развитие съдържа в себе си 7 ключови момента:
1. Да мислиш и да се научиш да учиш.
2. Грижа за себе си, което означава, да планираш и управляваш времето си, да се грижиш за безопасността си.
3. Културни компетенции – взаимодействие и изразяване.
4. Мултиграмотност - на английски терминът е Multiliteracy. Това е нов термин от средата на 90-те години от New London Group и е подход към теорията на грамотността и педагогиката. Този подход подчертава два ключови аспекта на грамотността: езиково многообразие и мултимодални форми на езиково изразяване и представителство. Терминът е измислен в отговор на две съществени промени в глобализираната среда: разпространението на различни начини на комуникация чрез нови комуникационни технологии като интернет, мултимедия и дигитални медии, както и наличието на нарастващо езиково и културно многообразие поради увеличената миграция. Тъй като начинът, по който хората общуват, се променя поради новите технологии и промените в използването на английския език в различните култури, трябва да се използва и развива и нова "грамотност".
5. Компетенстности, свързани с информацонните и комуникационни текхнологии.
6. Компетентност, свързана с трудовия пазар и предприемачеството.
7. Изграждане на устойчиво бъдеще – участие и влияние.
Вероятно познавате и други модели. В България например на децата се налага да учат много наизуст и да поемат материал с трудност, която доста често не пасва на нивото на тяхното развитие. Може ли да сравните финландския модел с други, които познавате?
Като сравнявам другите модели на образование с финландския, мога да кажа, че основната разлика е в ролята на детето. Във Финландия преди десетилетия моделът на мислене беше, че децата учат чрез слушане и се насърчаваше да са пасивни и смирени, подчинявайки се на заповеди, без никога да се съмняват в нещо и в някого. По този начин мислехме, че ще станем добри работници, без способността да мислим критично, да бъдем иновативни, да бъдем инициативни. Също така имахме много домашни, учехме наизуст само за да забравим наученото след две седмици, без да разбираме контекста или връзката с реалния свят. Ние нямахме думата ЗАЩО. Тестовете бяха достатъчни, за да квалифицират децата, за да им покажат мястото в обществото и подходящото за тях училище.
Другата разлика е ролята на учителя. Нашите учители бяха единственият източник на знания и данни, повечето от тях знаеха много подробности като години, количеството жители на определени градове, дати и т.н., но това не беше истинският живот във Финландия по това време. Учителите използваха и строги наказания, нормално беше да те оставят час или два след края на учебния ден, бяха допустими и физически наказания - шамари, дръпване на коса и т.н.
Днес във финландското училище нещата са коренно противоположни. Учителите са приятелски настроени, децата учат заради себе си, а не за да се докажат пред учител или родител. Те са активни, учат се да учат и мислят чрез правене и намиране на подходящи знания от книги, вестници, списания, интернет или от хора, които познават областта на съответното знание. Учат се на самоконтрол, да се срещат с възрастни, учат се да решават проблеми по собствен начин, въвеждат нови решения на стари проблеми. Срещат се с реалния живот и чрез кариерното консултиране, което започва още в началното училище и продължава като практика по време на средното училище за две седмици всяка година. Кариерното консултиране дава информация за бъдещото обучение в съответната област, системата за кандидатстване, изпити, стандарти за обучение, самочувствие и т.н. С една дума – дава информация за бъдещето.
Кажете ни няколко думи за резултатите от този тип образование - как се отразява на децата и какво според вас им дава като базова подготовка в живота и в по-нататъшното образование?
Финландските резултати от международното изследване PISA са широко известни и според тях от нашите училища излизат хора, които са способни да мислят самостоятелно, да усвояват нови умения, да се саморегулират, да са чувствителни към различните култури, готови да се изразяват, подготвени са технически, те знаят какво ги чака след като завършат училище и те наистина са загрижени за света като например за промените в климата. Онзи ден CNN-news публикува статия, в която разказва колко напреднали са финландците при различаването на фалшивите новини от реалната информация. Ние го наричаме критично мислене и мултиграмотност multiliteracy.
Разкажете ни, моля, за деца, които идват от други страни и как реагират те на часовете и заниманията?
Позовавайки се на втория отговор, децата, идващи от други училищни култури, понякога нямат тези навици и това създава проблеми при преподаването на уроците и разбирането на съдържанието. Част от тях смятат, че ако учителят не преподаде лекция и не даде 10 страници за домашна работа и нещо, което да научат, те не са учили и няма да научат нищо. Този вид мислене е нормално и за родителите от други култури, защото те правят ретроспекция с времената, в които те са учили.
Основното предизвикателство е да се контролирате, да се освободите от дисциплината на „старото училище“ и да бъдете отговорни към себе си и собственото си обучение.
Другото предизвикателство е да се научите да използвате ръцете си като помощно средство за учене, обучение чрез правене, вместо да седите тихо зад бюрото целия ден.
Трето е отношението към учителите. Учителят вече не е ваш враг, вие стоите от една и съща страна на масата и учителят иска да ви помогне да живеете добре и да сте успешни.
Благодаря Ви, госпожо Саловара! Надявам се при следващия ни разговор българските деца също да се радват на Финландско училище у нас! А пък знае ли човек, в бъдеще може и нещо повече...
"И направиха училището така, както им каза дяволът.
Детето обича природата, затова го затвориха между четири стени.
То не може да стои без движения - принудиха го да е неподвижно.
То обича да работи с ръцете си, а започнаха да го обучават на теории и идеи.
То обича да говори - заповядаха му да мълчи.
То се стреми да разбере - накараха го да наизустява!
То поиска самo да търси и открива знания - дават му ги наготово.
И тогава децата научиха това, което не биха могли да научат при други условия - да лъжат и да се преструват..."
Коментари (0)
Вашият коментар