Егоизмът в любовта - дай ми всичко в замяна за нищо

Много хора не ни дават любовта, която заслужаваме. Те остават с нас заради своя собствена изгода, за да задоволят собствените си желания или да запълнят празнотата в живота си. Егоизмът в любовта създава хаос и оставя белези. Реагирането навреме срещунего е единственият изход от този тип отношения.

Егоизмът в любовта причинява истински лични катастрофи.
Има хора, които въпреки че са възрастни на външен вид, се държат във всяко отношение като деца. Детското им его вижда в емоционалните взаимоотношения средство за задоволяване на собствените си нужди.

Ейбрахам Маслоу казва, че не всички егоистични поведения са непременно лоши. Не поне докато не разберем какви мотивации ги ръководят и дефинираме.

Необходимостта да приоритизираме и да инвестираме време в себе си от време на време е нещо положително и се препоръчва за добро самочувствие. Има обаче и другата страна на монетата, където откриваме тъмен, нездравословен и вреден егоизъм.

Ерих Фром е един от първите автори, които говорят за егоизма в любовта. Според автора на „Бягство от свободата “ и „Изкуството да обичаш“ има хора, които възприемат отношенията като средство за вземане и получаване. Те са мъже и жени, които не могат да видят отвъд собствения си скъп персонален балон.

„Егоизмът не е да живееш така, както човек иска да живее, а да молиш другите да живеят така, както той иска да живее.”
-Оскар Уайлд-

Егоизъм в любовта - петият конник
Когато психологът от Вашингтонския университет Джон Готман излага известната си теория за „четиримата конници“, отговорни за разпадането на отношенията, той пренебрегна измерението на егоизма в любовта. В своя подход той предполага, че най-големите опасности в една връзка са безразличието, отбранителното отношение, критиката и презрението.

Но може да кажем, че егоизмът може да бъде класифициран като еднакво опустошителен пети конник. Човекът, който критикува, насилва и презира другите, избягвайки своите отговорности, проявява ужасен егоизъм и това е повече от очевидно.

Както добре знаем, има моменти, когато любовта боли. Боли, защото в началото на връзката се заслепяваме за очевидното.

Повечето от нас в даден момент са рискували всичко за някого. Ние се отдаваме без задръжки на този човек, който изглежда толкова перфектен и завладяващ, само за да паднем в емоционална пропаст. Тъй като егоистът е измамен в началото, лесно е да попаднем в лапите на магията му.

По-късно, когато има това, което иска, той разкрива истинската си същност. Използва емоционално изнудване и манипулация и е като черна дупка, която поглъща всичко.

Егоистичните хора не обичат, защото не знаят как да обичат себе си
Тази фраза може да изглежда противоречива, но си струва да се замислим за няколко секунди. Егоизмът в любовта възниква в резултат на невъзможността да се обичаш. Как е възможно? Толкова сме свикнали да приемаме за даденост идеята, че егоизмът, като нарцисизма, е явление, при което хората обичат само себе си. Тук обаче има скрита реалност, която не е толкова лесна за разпознаване.

Както посочва Ерих Фром в книгата си „Изкуството да обичаш“, егоистът всъщност ненавижда себе си. Липсва му любов към него и е толкова разочарован и пълен с нужди, че организира взаимоотношения, за да задоволя тези нужди.

„Егоистичният индивид не обича себе си твърде много, а твърде малко; всъщност той мрази себе си. Такава липса на обич и грижа за него си, която не е нищо друго освен израз на липсата на продуктивност, го оставя празен и разочарован. В резултат на това той се чувства нещастен и отчаяно иска да намери удовлетворението в живота, което всъщност си пречи да получи.”
-Ерих Фром-

Егоистичният партньор е празен от себелюбие и получава от другите това, което им липсва

Преди няколко години катедрата по психология в Държавния университет в Ню Йорк провежда много показателно проучване. Учените сравняват алтруистичното поведение с егоизма. Алтруистичните хора дават, без да очакват нищо в замяна. Те предлагат свободното си време и ресурси на другите, защото тези действия генерират благополучие.

За разлика от това, егоистичните хора търсят от околните това, което нямат. Те не могат да предложат нищо на останалите, защото просто нямат какво да дадат. Липсва им самочувствие.

Поради това егоизмът в любовта е малко повече от мечи капан, в който се опитвате да „уловите“ някого, който може да служи като предан дарител на любовта.

Това поведение е колкото токсично, толкова и болезнено, когато става въпрос за взаимоотношения. Всичко това ни напомня още веднъж за онази съществена истина във връзките: че обичането на себе си е ключът към истинската любов към другите. Затова се научете да упражняваме егоизма си по правилен и здравословен начин. Нездравословният егоизъм е като кораб без платно: никога няма да намери безопасно убежище.