Консуматорското отношение на съвременното дете като че ли може да притесни не един родител. Но всъщност - до колко това е явление, което се свързва само с подрастващите. Та нима не живеем именно в подобни времена, където потребителството е особено ценено и подхранвано в обществото.
Всъщност именно родителите са основните модели за подражание, така че при подобни прояви от страна на децата, е добре да обърнем внимание първо на самите себе си.
Постоянните реклами, които ни се набиват на всяка крачка, навлизането на ИИ съдейства още повече всичко да изглежда много лесно достъпно, което не съдейства за разрешаване на проблема с потреблението. Идеалите се преподреждат, ценностите се видоизменят.
Родителите също са впрегнати да работят все повече, за да осигурят определен социален статус на наследниците си..
Един съвременен млад човек се чувства нещастен с телефон, който не е последен модел. Основното е да не се слива с тълпата, да се ориентира и актуализирате по-бързо. Отговорът на това искане е високата трудова активност на родителите.
В семействата, където средствата са хронично недостатъчни, нещата са по-евтини и с по-ниско качество, но целите са същите - потребление.
И така - какво вижда детето около себе си - вкъщи и в училище, в социалните мрежи - едни възрастни, които публикуват безкрайни снимки, заобиколени от привлекателни неща, облечени в нови тоалети.
Това е един прекрасен живот, който не може да бъде достигнат от средностатистическия тийнейджър.
Днешните деца растат в такава външна атмосфера. Формира се нов тип личност, склонна към потребление като начин за изграждане на своята идентичност.
Докато този живот ни привлича, той ще привлича още повече и нашите деца. И ако нещо не е наред с децата, това означава, че не го виждаме в себе си. Те просто го показват.
Възрастните не могат да заблудят детето. То вижда техните ценности и ги попива. То не вижда колко труд и усилия може да коства това на неговите родители. Усеща само резултата - покупката, пътуване. Веригата не е изградена - от усилието до възнаграждението.
Така нуждите продължват да растат, а с това и усилията за постигането им, което увеличава и умората. Един порочен кръг, който води до емоционална дистанция.
Специалистите препоръчват все пак да се отдели време за разговор. Той е особено важен и да става често. Необходимо е да се достигне до осъзнатост на цялата картина.
И да е ясно, че покупката, колкото и привлекателна да е - не запълва нуждата от социализация и подкрепа, от любов и внимание. А хората все още сме социални същества и този пропуск може да окаже изключително трайно въздействие.
Коментари (0)
Вашият коментар