Анна Евгениева

Едва ли има жена, която не носи бижута, или поне такава, която да не иска да носи. Та те са толкова красиви. Карат ни да се усмихваме, мотивират самочувствието и ни правят различни и неустоими.

Понякога ги чувствате като шкурка, а в по-добрите дни просто избягвате да се докосвате до материята на тънките си дамски чорапи. Защото кожата ви е напукана, изпръхнала,

Често ме наричат луда. За това, че натискам педала на невъзможното, за това че не спирам там където другите набиват спирачки. За това че ръчкам с пръчка в окото на очевидното и не му позволявам да се

С появата на бръчките и отпуснатата кожата започваме да се взираме в огледалото по-често и отблизо. Кога се е оформила вертикалната бразда между веждите, тези бузи защо не са мястото си.

Сутрин е, отваряте очи, а ви се иска да не бяхте. Светлината реже очите ви като с нож, главата ви е на път да пръсне от болка, а неприятно чувство се опитва да излезе от стомаха ви.

То не композира музика, в рисунките му трудно се различава заек от камила. Не знае столиците на всички държави наизуст и не може да сметне колко е корен квадратен от 131 наум.

Как да погалиш ухото на една дама? С комплимент, който включва думичките слаба, тънка, фина. Най-добре е тези определения да се отнасят за талията, шията или фигурата като цяло. Но никога за косата.

Обичам добрата новина. Всеки миг с нея е незаменим. Направила съм й местенце. Съвсем прилично, скромно и уютно. Да й е добре. Нищо да не липсва. Радвам се, когато ме споходи,

Често ме наричат луда. За това, че натискам педала на невъзможното, за това, че не спирам там, където другите набиват спирачки. За това, че ръчкам с пръчка в окото на очевидното и не му позволявам да

Напоследък все по-рядко ви остава време да й се насладите. Понякога подавате ухо към радиото в колата, друг път към плейъра, докато чакате метрото. Обикновено е за кратко и най-вече между другото.