Как омразата ни защитава, когато нищо друго не може

Омразата не трябва да се тълкува само като негативно понятие.

Способността да я изпитваме изпълнява важна психологическа функция. Тя позволява да отхвърляме вредни и разрушителни фактори. Това включва възможността да прекъснем отношения, които ни нараняват, да напуснем работа, която изтощава, или да се дистанцираме от токсични и неприемливи ситуации.

Омразата като базово защитно чувство

Омразата традиционно се възприема като негативна и „порочна" емоция. Социалните и културните послания често насърчават нейното отхвърляне в полза на „позитивни" чувства като любов, доброта и приемане. Въпреки това, като базово човешко чувство, омразата има конкретна функция, а именно да активира защитни механизми в моменти на висока опасност.

Когато човек изпитва омраза, психиката мобилизира вътрешната енергия към една основна цел или по-точно да идентифицира заплахата и да я неутрализира. Това състояние се характеризира с редуциране на други чувства и с рационално, хладно фокусиране върху опасността.
За разлика от импулсивната ярост, омразата е концентрирано, икономично използвано чувство, насочено към конкретен резултат.

Основата на тази реакция е усещането за среща с обект, възприеман като силно заплашителен или разрушителен, не непременно физически, но често психологически или екзистенциално. Затова желанието да се нанесе ответен удар се преживява като жизнено важно. Същността на омразата е стремежът да се елиминира източникът на опасност, независимо от цената.

Омразата като източник на сила и последваща загуба

Омразата съдържа и очакване на облекчение. Усещането, че премахването на заплахата ще донесе спокойствие и възстановяване на личните граници. Победата, постигната чрез тази емоция, може да носи силен заряд увереност и усещане за контрол.

Но едновременно с това, успешното „унищожаване" на заплахата често е свързано и с психологическа цена като загуба, скръб, окончателно прекъсване на връзки, завършване на периоди от живота, отказ от илюзии. Умението да се чувстват, издържат и приемат тези последствия е ключово за здравото функциониране.

Способността да изпитваме омраза, без да я потискаме, е свързана със способността да приемаме загубата, да преживяваме нейната тежест и след това да възстановяваме вътрешното си равновесие. Това е важна част от психологическата автономия.

Омразата като инструмент за отделяне и самосъхранение

В здравия си вид омразата играе роля на „оттласкваща сила", която позволява на човека да се отдели от разрушителни влияния. Това я прави изключително ценна емоция за запазване на личните граници. Чрез нея се активира процес на отделяне от връзки, които причиняват вреда,от ситуации, които подкопават личната цялост, от  външни фактори, които застрашават психичното здраве. От тази перспектива омразата има и лечебен потенциал: тя помага да се възстанови нарушената вътрешна структура.

Когато омразата се изкриви и става фиксираща

Под въздействието на определени външни условия и вътрешни конфликти омразата може да загуби първоначалната си защитна функция. Тогава тя престава да отдалечава човека от опасния обект и започва да го привързва към него.

Тази трансформация обикновено възниква, когато човек не може или не желае да понесе загубата, която би последвала, ако се отдели от разрушителния обект, възприема обекта като жизнено важен, въпреки че го преживява и като застрашаващ. Може още той да възприема заплахата като по-могъща от себе си и да смята, че ответната реакция би била унищожителна за собствената му личност.

В такива случаи омразата се потиска, защото се възприема като опасна за собственото „аз".

Степента на това потискане може да бъде различна:

•  Частично потискане

Човек ограничава най-силните импулси, за да не разруши обекта, който парадоксално счита за нужeн. Тогава омразата може да се смесва с грижа или зависимост.

• Пълно потискане на агресията

Когато всички агресивни чувства бъдат „смачкани", може да се формира мазохистичен модел на личността. В този случай удовлетворението идва не от борба, а от чувство за морално превъзходство. Омразата става част от идентичността и се преживява като необходима за психологическото съществуване.

И в двата случая отношения, пропити с омраза, се превръщат в част от вътрешния свят до такава степен, че мисълта за отказ от тях се преживява като вътрешна смърт или разпад на собствената идентичност. Тогава омразата води до поведение, насочено към разрушаване — себеразрушение или разрушаване на други.

Омразата като фактор за задържане в патологична ситуация

Подтиснатата и неизразена омраза може да поддържа човека в болестни отношения, като пречи на всяко движение към промяна. Обикновено тя избухва в моменти на прекомерно напрежение, след което следват силни чувства на вина, токсичност и собствена разрушителност.

Това хронично състояние се съпровожда от преживявания на безнадеждност и невъзможност за действие. Човек знае, че трябва да се откаже от патологичните връзки, но вътрешно не може да понесе загубата на онова ценно, което те някога са съдържали.

Терапевтичният процес

Работата с тези състояния е продължителна и сложна, но възможна. Ключов момент е способността на терапевта да поеме върху себе си проявите на омразата на клиента, без да се дистанцира и без да отвръща с отхвърляне. Това включва приемане на потиснатите чувства, създаване на безопасно пространство за тяхното изразяване, подпомагане на клиента в осъзнаването на функциите на омразата, признаване на триумфа, силата и удовлетворението, които тя понякога носи.

След това започва етап на среща с болката от загубата. Това е отказ, скръб, символична вътрешна „смърт". Ако този процес успее, се освобождава възможност за преструктуриране на личността и характеровите модели. Тогава омразата, осъзната и интегрирана, се превръща в средство за излизане от вътрешния тупик, а не във фактор за неговото поддържане.

Включете се в нашия Вайбър канал, за да научавате най-доброто от деня.