Да си го кажем честно - все по-тревожни сме във всекидневието. Колкото повече имаме и трупаме, толкова повече усещането за безсмисленост ескалира, а трупането на житейски затруднения, на пръв поглед дребни, ни уморява. Психолозите посочват, че именно тази „снежна топка" от ежедневни напрежения може да доведе до депресивни състояния, хроничен стрес и емоционално изтощение.
Един от най-работещите подходи за справяне с тези състояния е принципът „не преувеличавай проблема" - ключово правило, което помага да възстановим психичния баланс и да поддържаме високо качество на живот.
Как мисленето увеличава тревожността
Когато попаднем в конфликт на работа, изпитаме неуспех или се сблъскаме с раздразнителна ситуация, често реагираме като превръщаме едно конкретно затруднение в глобална оценка на живота си. Психиката започва да действа по принципа: „Щом едно нещо е лошо, значи всичко е лошо."
Проблемът не е в самото събитие, а в начина, по който го тълкуваме случил се е спор - но ние го превръщаме в доказателство, че „на работа всичко е ужасно". При грешка - започваме да мислим, че „няма смисъл от усилията". Появило се препятствие веднага оценяваме като бъдеща катастрофа. Този начин на мислене фиксира вниманието върху негативното и създава усещането, че сме заседнали в безкрайна поредица от провали.
Принципът на понижаването: психическа хигиена
Ключовият психологически механизъм е съвсем лесен. Многопо-добре е да подценим проблема, отколкото да го преувеличим. Това не означава да го игнорираме или да живеем в илюзия. Означава да му дадем реалистични размери, вместо да добавяме „нули" към мащаба му. Човек изразходва толкова психическа енергия, колкото сам „заявява" пред себе си. Ако определим една трудност като „гигантски проблем", психиката мобилизира огромни ресурси. Ако я оценим като „управляемо препятствие", необходимата енергия спада до реалистичния минимум. Това е своеобразна психологическа икономия: да използваме силите си рационално, а не в паника.
Защо преувеличаването е вредно
Когато постоянно надуваме значението на конфликтите и трудностите, ние се превръщаме в човек, който живее „в страна на великани", където всичко изглежда непреодолимо. Трябва да сме наясно, че всяко действие изисква огромни усилия, всяка задача се превръща в изпитание и всяка емоция изглежда опасна. По този начин ние сами създаваме вътрешна реалност, по-тежка от външните обстоятелства.
Езикът оформя мисленето: говорете за „трудности", не за „проблеми"
Психологията потвърждава, че думите, които използваме, имат силно влияние върху начина, по който възприемаме действителността. Думата „проблем" активира тревожност, безпомощност и емоционално напрежение. Думите „трудност", „задача", „етап" активират рационално мислене, търсене на решения и мобилизация. Самото преименуване променя вътрешната реакция и вместо да се питаме „Защо ми се случва това?", започваме да мислим „Какво трябва да направя?".
Всичко преминава — и това е психологически факт
Едно от най-мощните успокояващи убеждения е осъзнаването, че всяко събитие е временно. Нито едно преживяване - независимо колко неприятно - не остава завинаги. Когато си дадем сметка, че настоящата трудност е само момент от дълъг път, емоционалната тежест намалява, а способността за активно действие се увеличава.
От позицията на жертва към позицията на човек, който действа
Когато намалим значението на проблема, възстановяваме собствената си сила. Психологическият ефект е подобен на това да станем „Гъливер в страната на лилипутите" - препятствията стават по-леки, решенията по-ясни, а емоционалният фон - по-стабилен. Това не е самозаблуда, а преминаване от емоционална към рационална оценка, което е едно от основните умения на психичната устойчивост.
Психичното ни благополучие зависи не толкова от обективните събития, колкото от интерпретацията им. Когато се научим да понижаваме значимостта на трудностите, да използваме неутрален или конструктивен език, да гледаме на препятствията като на управляеми задачи, ние правим живота си по-лек, по-предсказуем и по-смислен.
Коментари (0)
Вашият коментар