Имало някога в един манастир един учител, който отговарял за образованието на двама млади ученици, които се учили много добре, били самоотвержени и дисциплинирани. И двамата искали да се развиват и сами да станат дзен майстори. Всеки ден те правели всичко възможно, за да постигнат това.
Преди всичко учителят се опитал да им внуши идеята за откъсване. Във философията на дзен привързаността е основният източник на страдание. Откъсването, животът и оставянето на другите да живеят са основните цели на тази философия. Пътят към откъсването е пътят към мира и това е основен компонент на щастието.
Дзен историята разказва, че двамата ученици се опитвали по всякакъв начин да зависят все по-малко от хора и неща. Имали само необходимото. Те дори постели в определени дни и го правели с удоволствие. Облеклото им било просто. Стаите и леглата им били скромни. Нищо от това не им изглеждало като жертва, защото се опитвали да подобрят себе си.
Разходка до реката, която променя всичко
Един ден учителят помолил двамата си ученици да го придружат до близкото село. Щели да носят храна в селото, тъй като това населено място било много бедно. Учениците приели поканата му с голям ентусиазъм. Дори предложили да носят тежките кошници по пътя до там. Когато пристигнали в селото, те смирено раздали храната. Били щастливи да бъдат полезни на другите.
Когато дошло време да се върнат у дома, дзен учителят ги помолил да се разходят из гора близо до манастира. Било рано и тримата се насладили на красотата на цветята, небето и животните. Още повече, че наблизо течала река. Какво може да им донесе повече щастие от това да пият от кристално чистите й води?
Вървели заедно дълго време в пълно мълчание. Те се радвали на усещането за слънце и вятър върху лицата си. Помирисвали растенията и се заслушвали в чуруликането на птиците. След малко стигнали до реката. Те изобщо не очаквали да срещнат там красива жена, която им се усмихвала.
Двамата млади монаси били поразени от красотата на странната жена. Тя била най-красивата жена, която двамата някога били виждали. Това ги смутило и побързали да си тръгнат. От бързината постоянно се спънали. Въпреки това не можели да откъснат очи от нея.
Когато ги видяла колко са объркани, жената им се усмихнала закачливо. След това с прелъстителен глас ги помолила да й помогнат да прекоси реката. Един от младежите се отзовал веднага. Той я взел на ръце и прекосил реката. След това се върнал отново на другия бряг.
Учителят внимателно погледнал младия си ученик и те тръгнали по пътя си. Другият монах чакал, любопитен да види какво ще се случи. Той погледнал дзен майстора, погледнал и другаря си. После стиснал устни, но не казал нищо. Пристигнали в манастира мълчаливо.
Урок
Дните минавали, а монахът продължавал да чака. Той не разбирал защо учителят не бил казал нищо за неадекватното поведение на другаря си. Как е възможно да се поддаде на чара на жената и да й помогне точно пред мастера си? Само при мисълта за това се ядосвал.
Другият монах обаче бил спокоен. Той продължил с обичайната си рутина и дори не забелязвал гнева на съученика си. Отношенията му с неговия учител били същите като преди. Никой от двамата не споменал случката с красивата жена. Гневът на спътника му започнал да тлее. Един ден той решил, че не може да търпи повече и отишъл при учителя.
„Как е възможно да не му кажете нищо, въпреки че ви остави да стоите на брега на реката, за да отиде да флиртува с онази странна жена? Защо не му се скарате за егоизма и липсата на внимание? Защо не го накажете, че се е поддал на похотта си?” - попитал монахът дзен майстора.
Учителят седял и гледал ученика си мълчаливо известно време. Тогава той казал нещо, което монахът никога нямало да забрави: „Твоят спътник вдигна жената, помогна й да прекоси реката и я остави там. За разлика от това, ти не си успял да се отделиш изобщо от тази случка. Нито от него, нито от нея, нито от реката.”
Коментари (0)
Вашият коментар