Панпсихизмът е разрушителна теория, представена от някои философи и невролози. Тя предполага, че човешкото съзнание е само една от многото форми на съзнание в познатата вселена.
Панпсихизмът е теория, която твърди, че всичко, което съществува, има някаква форма на съзнание. Това включва животни и растения, но също и неодушевени предмети. Не говорим за странна теза, изникнала от нищото, а за подход, предложен от някои велики философи и невролози.
Днес преобладава идеята, че само силно развит мозък, като този на човека, може да породи феномена съзнание. Панпсихизмът обаче не споделя тази идея. Вместо това той предполага, че всичко, което съществува, има известна степен на самосъзнание, въпреки че може да не е същото като това на хората.
Този въпрос е спорен и дебатът далеч не е приключил. Въпреки това бяха преминати някои етапи, които показват, че панпсихизмът е много повече от една мимолетна теория. Пример за това е Кеймбриджката декларация, в която изрично се обсъжда съзнанието при животните.
"Всички животни, от хората до земните червеи, са съзнателни."
Кристоф Кох, невролог
Панпсихизмът е теория, която твърди, че всичко, което съставлява вселената, има някакъв вид вътрешно преживяване и следователно някаква форма на съзнание. Не всички панпсихисти обаче са толкова радикални. Някои от тях само въвеждат живи същества, включително микроорганизми, в своите категории. Други вярват, че дори в песъчинката има малко съзнание.
В интерес на истината това не е нова теория. Всъщност Талес от Милет е бил убеден, че всичко съществуващо има съзнание. От тази идея се ражда известната фраза: "Всички неща са пълни с богове". Платон е мислил по подобен начин, както Лайбниц, Спиноза и Бертран Ръсел.
През Средновековието Джордано Бруно твърди, че всичко трябва да има душа или жизнен принцип. Въпреки това с напредването на позитивизма, панпсихизмът преминава на заден план. Но теорията отново набира скорост едва през 70-те години на миналия век с фигури като философите Томас Нагел и Дейвид Чалмърс.
Мистерията на съвестта
Дейвид Чалмърс е един от философите, които най-много са изучавали панпсихизма. Той предполага, че съзнанието продължава да бъде тъмна тема, за която все още имаме много да учим. Той твърди, че най-общо може да се говори за „лесен“ проблем и „труден“ по отношение на съзнанието.
Простият проблем за съзнанието обяснява научно съзнателните феномени. Например идентифициране на момента и начина, по който окото улавя определен цвят и наблюдение на частите на мозъка, които се активират. Трудното е, че няма начин да разберем как всеки субект вътрешно преживява тази ситуация. С други думи, как виждате червеното? Червеното, което виждате, същото червено ли е, което аз виждам?
Чалмърс и теорията на панпсихизма твърдят, че всеки индивид има вътрешни преживявания, които не могат да бъдат открити с научни инструменти. Това „нещо“, което убягва от регистрите, би било съзнанието, разглеждано като индивидуално преживяване. Великият американски невролог Кристоф Кох вярвал, че всички живи същества знаят, че са живи.
Неодушевени предмети
Както споменахме по-рано, най-радикалният панпсихизъм говори за вид съзнание дори в неодушевените предмети. На пръв поглед тази идея изглежда абсурдна, тогава на какво се основава? Кийт Франкиш написва статия през 2016 г., в която разглежда тази интересна тема.
Франкиш е професор в програмата "Мозък и ум" в Университета на Крит, Гърция. В статията си той посочва, че електронът има маса и заряд (материя и енергия). Масата се изразява като устойчивост на ускорение, а зарядът като отговор на електромагнитни полета. Това описва какво се случва с електрона, но не обяснява какво е електрон. С други думи, няма начин да разберете как се чувствате.
Панпсихизмът е една от онези теории, които наричаме контраочевидни. Здравият разум казва, че има живот само ако има движение и че има само съзнание, ако има мисъл в термините, в които я разбираме. Някои философи и невролози обаче смятат, че това не е така.
Няма съмнение, че ще чуем много по тази тема през следващите години.
Коментари (0)
Вашият коментар