Еднакво ли обичаме децата си, след като не се държим по един и същи начин с тях?

Родителите, които имат повече от едно дете, сигурно са наясно, че всяко от тях е различно и затова те самите не се държат по един и същи начин с тях.

Понякога подобно поведение може да доведе до противоречия в семейството, особено, ако има недоверие в това дали малките са обичани еднакво.

Често сигурно се чуват реплики: "Все аз съм виновен в тази къща" или "Защо само на мен се карате?".

И понякога това си е и самата истина. Родителите може да бъдат по-изискващи към различните си деца, дори понякога без да си дават сметка за това.

Но всъщност е съвсем естествено да постъпваме по различен начин с тях, след като сме наясно, че едното е по-емоционално нуждаещо се, другото пък е с по-високи претенции, третото може да се скатава или да се забърква в неприятности.

Сигурно повечето родители изповядват идеята, че обичат всичките си деца по един и същи начин.Всяко едно може да го стресира достатъчно силно или да разтопи сърцето му минути по-късно.

Но също така може различното проявление на родителската обич да означава, че майката и бащата обичат малките си еднакво, но не ги харесват еднакво.

Ролята на възрастния е да подготви детето да функционира самостоятелно и да се справя с всекидневните предизвикателства. Това понякога ( да не кажем почти винаги) не става по лесния начин.

Също така е много важно на какъв етап от възрастта е и самото дете. Ако е малко изискванията към него са едни, но в тийнейджърска възраст, ситуацията е различна. И е съвсем нормално, ако и децата не са близнаци, възрастните да имат отделно отношение към поведението им спрямо техния натрупан житейски опит.

Това не означава, че и подрастващите не виждат тази различна реакция. Ако се усети натрупано напрежение, е добре да си поговорите с детето като му обясните точно как стоят нещата и, че с порастването - свободата е по-голяма, но и отговорностите растат съизмеримо с нея.

"Като майка на пет деца, ще кажа, че според мен не става въпрос толкова за това, че не харесвам децата си еднакво, а за това, че може би не харесвам това, което правят, или етапа, в който се намират", казва майка пред Parents.com -

"Що се отнася до това, че обичам всичките си деца еднакво, бих казала: да, обичам ги, но може би бих се изразила по друг начин - обичам ги еднакво, но по различен начин. Те са различни хора!"

В крайна сметка родителството е най-трудната работа, която съществува, и грешките едва ли могат да бъдат избегнати. Но е важно при възпитанието детето да усеща, че родителят има индивидуален подход към него, който е изграден в зависимост от неговата възраст и емоционално състояние.

Родителите пък е добре да избягват съмненията, че не се справят, тъй като по-важният въпрос е, че са достатъчно ангажирани и дават всичко, което им е по силите в този етап от техния живот.