Пубертетът е една гигантска хорномална въртележка, с която вашият син или дъщеря ежедневно се качва ту нагоре, ту слиза надолу, променяйки и своя характер, и своите желания и най-вече своите настроения. Работата на родителите, освен да оцелеят и да не бъдат шибнати смъртоносно от стихията, е да помогнат на децата си да минат през това по най-безболезнения начин.
Окуражавайте пубера да говори за чувствата си. Ще бъде трудно това да се случва, докато „трае“ настроението, така че подхванете темата на следващия ден. Подхвърлете на тийнейджъра, че вчера ви се е сторил особено еуфоричен или пък обратното – доста тъжен, и за да го предразположите да разкаже, споделете за своето настроение и причините за него.
Осигурете му пространство да мине през тези променливи настроения. Той/тя има нужда да се смее, да плаче и изобщо да опитва от тези крайни емоции. Не се натрапвайте, ако понякога иска да се затвори в себе си и не критикувайте, ако ви се стори откачен в своята прекалена веселост. Ако се конфронтирате, ще го накарате да се заинати и да превърне шизофреничните си настроения в традиция.
Умереното пренебрежение спрямо тези крайни емоции винаги върши чудесна работа. Тийнейджърите понякога несъзнателно играят откачалки, за да предизвикат вниманието ни. Не ги лишавайте от внимание, но се опитвайте да ги разсейвате в друга посока. Да речем, дъщеря ви отново е „депресирана“ от факта, че има пъпки. След като сте обяснили какво може да направи, за да се лиши от акнето, след като сте оказали помощ, снабдявайки я с лекарски съвет и с добра козметика, след като сте я уверили многократно, че е красива и че пъпките няма да са вечно върху лицето й, ви остава единствено да се опитате да изтръгнете огледалото от ръцете й. Разбира се, не буквално. Предложете й да правите нещо интересно, или започнете разговор за някой филм или знаменитост, която й е интересна. Въвлечете я в готвенето, помолете я да ви неаправи педикюра, или просто я натоварете с някакви покупки. Психолозите твърдят, че покупката дори на едно копче покачва ендорфина в мозъка и човек се чувства малко по-щастлив.
И макар смяната на настроенията да се брои за нещо нормално в пубертета, не се облягайте на това успокоение. Когато твърде често вашият син или дъщеря започне да се люшка между „горе“ и „долу“, се опитайте да разберете дали няма конкретна причина за това. Може да е конфликт с приятел, но може да е и нещо по-опасно като наркотици или депресия. Вземете мерки, посещавайки специалист, ако видите, че периодът с променливите настроения трае необичайно дълго.
Коментари (0)
Вашият коментар