Депресията е често срещан гостенин в пубертета, особено при момичетата. Тъй като синът или дъщеря ви така или иначе е започнал/а да се държи странно, за вас е важно да знаете как да различите „нормалните“ пубертетски настроения от депресията.
Хлапетата, които попадат в депресия, плачат често, а когато се веселят, го правят на висок глас и имат буйни реакции. Техните настроения постоянно се сменят, при това без никаква видима причина. Може да гледате трилър и да хрупате пуканки и той/тя изведнъж да започне да плаче. Не се паникьосвайте! Опитайте да разговаряте, но и не му давайте да мисли, че сте страшно уплашени, защото може да започне да ви манипулира. Бъдете нащрек за други симптоми.
Липсата на апетит или прекаленият апетит също са такива. Проблемите със съня, дългото вългаляне в леглото, посягането към сънотворни, успокоителни, повече кафе или алкохол, прекомерната раздразнителност и очевидната апатия – всичко това са сигнали, че тийнът е в беда.
Най-вероятно знаете какво синът или дъщеря ви обича да прави – може би шопинг, гледане на футбол или видеоигри? Проверете дали в този период още има ищах за любимите си занимания. По същия начин направете проверка и с любимите му/й храни. Ако той/тя е загубил/а апетит, започнете да му/й готвите само любими неща. Отказва ли и тях, не е добре. И се ослушвайте за вербализиране на проблема. „Дебела съм“, „Не заслужавам“, „Животът ми е тъп“ са реплики, които могат да подскажат нещо за проблема.
Депресията обикновено има и физически проявления. Появява се главоболие, стомашни болки, проблеми с кожата, ноктите, косата. При по-тежки състояния се повлиява и цикълът на момичетата.
Най-трудно може би ще се окаже да предразположите тийна към разговор. Ако той/тя наистина страда от депресия, най-вероятно ще страни от контакт с всички свои близки, включително и от вас. Бъдете постоянни в желанието си да говорите. Няколко пъти ще ви затвори вратата под носа, но когато види, че наистина ви пука, ще ви допусне до себе си. Не му/й задавайте прекалено много въпроси – с това го/я товарите. По-скоро го/я уверете, че сте изцяло до него/нея и че ще му/й помогнете отново да бъде щастлив/а.
Изслушайте го/я внимателно, без да прекъсвате и най-вече без да го/я съдите. Много родители се палят от изказвания като „Всички ме мразят“ или “Животът ми няма смисъл“. Трябва да проявите уважение към чувствата на детето си и да се опитате да ги опознаете в дълбочина. Ако ситуацията е тежка, не чакайте, ами търсете специалист.
При споменаването на думата „психиатър“, пуберът ще подскочи и може да му навредите повече, отколкото да му помогнете. Затова подбирайте внимателно изразните средства. Предложете да отидете заедно „на консултация“ или „при специалист“, обяснявайки, че както тялото боледува, така понякога боледува и душата и затова едни хора са учили години наред, за да знаят как да ни помагат. Може да опитате и да не стигате до психиатър. Посетете добър, класически хомеопат.
Потърсете лекар, който е завършил психиатрия или който работи с такива специалисти в кабинета си.
През цялото време свидетелствайте на сина или дъщеря си, че разбирате чувствата му/й. Не превръщайте депресията му/й в голяма драма, но помогнете с изречения като „Сигурно ти е тежко, но ще мине.“ По време на терапията се навъртайте повече около него/нея, но не за да го/я глезите с подаръци и съжаления, а за да бъдете заедно, да имате качествено време като семейство и да показвате подкрепата си във всеки един момент. Погрижете се тийна да се движи много, по възможност да се натоварва с някакъв спорт, да се храни здравословно и да има цел, която да го дърпа напред. Помагайте с каквото можете – присъствие, идеи, ентусиазъм, компания, финанси и много, много смях.
Коментари (0)
Вашият коментар