Вършат ли работа крясъците и заплахите пред пубера вкъщи?

Когато вашият син или дъщеря се е разбеснял/а и ви крещи, изкушението да му/й викнете, така че да го/я заглушите, е доста силно. И не се чувствайте виновни, ако ви се случи някой път. Как обаче е правилно да се държим, когато пуберът е подивял по някаква причина? На първо място не трябва да забравяме, че мозъкът на подрастващите се развива някъде до средата на 20-те им години и макар да изглеждат като „възрастни“ далеч по-рано, ментално те са още незрели. Припомняйки си този факт, ще им прощавате по-бързо и ще се владеете по-лесно.

Когато тийнът по някаква причина е ядосан, вероятността да си го изкара на вас е голяма. Колкото и несправедливо да ви изглежда това, нямате никакво извинение, ако го обидите или нараните по какъвто и да било начин. Същото важи и за него. Обидата не само няма да помогне, но ще влоши нещата, както и заплахата. Струва ви се, че ако извикате „Ако не се успокоиш, ти спирам интернета за една седмица!“, ще го накарате да млъкне и да се кротне?! Нищо подобно. На тийна му се струва, че вие го заплашвате, задето изпитва емоции, в случая гняв. Разбирате, че няма как това да го успокои. Напротив – ще му се стори върхът на несправедливостта! Не стига, че страда, ами вие го заплашвате, че ще страда още по-дълго. Би било по-подходящо да кажете, при това с напълно спокоен тон, че ако не отиде в стаята си и не опита да се успокои, ще влоши още повече нещата. Обещайте му, че ще поговорите отново след това.

Освен че не бива да го заплашвате, когато е ядосан, вие трябва да избягвате и физически контакт. Да му вземете дистанционното от ръцете или да го дърпате навътре, когато е хукнал да излиза навън, не е добра идея. С физическия контакт вие му давате сигнал, че в тази ситуация ще победи по-силният от двама ви и че изобщо в подобни случаи физическата сила върши работа. Не, трябва да опитате с разговор, възможно най-разумен и най-добре след като той/тя успокои топката.

Подбирайте си битките. Няма нужда да побеждавате на всяка цена. Пуберът е бесен, че в хладилника няма за ядене нищо, което обича. Окей, не пречи да се извините, но на следващия ден го пратете сам да си купи продуктите и му покажете как да си сготви любимата паста, да речем.

Познавате ли „бизнестона“? Онзи, с който се водят преговори и се вземат решения в големите и малки компании. Е, представете си, че вие сте управителен директор на фирма „Семейство Петрови“. Каквото и да имате да казвате, когато искате да ви чуят и да звучите максимално сериозно, използвайте гласа си на управителен директор. Той не трябва да е неуважителен, нито подчиняващ околните. Гласът ви трябва да е трезв, спокоен, вдъхващ увереност и нетърпящ остри възражения. Само сухи факти и максимален неутралитет. Бизнесгласът успокоява тийнейджърите.

Добре е тийнът да е наясно, че поведението му не е редно, иначе ще си го позволява често. Съвсем в реда на нещата е да му кажете (с бизнестона, разбира се) нещо от типа на „В момента ми е изключително трудно да комуникирам с теб и предпочитам да продължим разговора, когато се успокоиш.“

Разбира се, добрият стар трик с това да заявим, че разбираме емоциите, които изпитва в момента, работи чудесно и при гневни тийнейджъри. Вместо да казвате каквото и да е, да го/я убеждавате, че не е прав/а, или че нещата ще се оправят, кажете на сина или дъщеря си, че го/я разбирате за начина, по който се чувства в момента. Че самите вие понякога изпускате нервите си, но това рядко носи някакъв смисъл, освен че трови човека, който го изпитва. И не забравяйте: спокойният и уверен глас на директор, когото едни крясъци не могат да уплашат, ще бъде ваш пръв помощник срещу гнева на тийнейджъра.