Защо имам нужда от теб?

Въпреки непрестанно променящата се цивилизация, която предлага все повече възможности за автономен начин на живот, хората продължават да се свързват в двойки – отново и отново.

„Защо имам нужда от теб?"

Колко често този въпрос, зареден с гняв, изригва в разгара на семейни спорове? Обикновено след него следва своеобразен „инвентарен списък": кой е ковàл пирони, кой е варил борш, кой прекарва повече време с детето, чия заплата е по-висока и от чия баба е наследен апартаментът.

По неписаните закони на този жанр, усилията на другия се обезценяват, а собствените страдания и приноси – въздигат до геройство. Изтощени и разочаровани, партньорите се свеждат до нула: боршът се преплита нелепо с пироните, заслугите губят значение, защото – както често се чува в подобни конфликти – „това не е било нужно през всичките тези години".

И все пак – защо живеем заедно?

Този модел на съжителство има исторически корени. В миналото мъжът е трябвало да оре земята, а жената да се грижи за дома и децата – защото само така е било възможно да оцелеят. Разпределението на ролите и ясното очертаване на приноса на всеки са били въпрос на оцеляване.

Но съвременният живот е коренно различен. Днес човек може да живее самостоятелно: намира работа, която осигурява приличен доход, а останалото – храна, почистване, бавачки, транспорт – се купува като услуга. Споровете „кой какво е направил" все повече губят стойност.

Тогава защо продължаваме да търсим да живеем по двойки?

Един от честите отговори е инстинктът за размножаване. Според ранните психоаналитици човек създава привързаност в два основни случая: като бебе – чрез връзката с майката, източник на храна и живот, и като възрастен – воден от сексуалния инстинкт.

Но от средата на XX век насам се налага и друга гледна точка. Психолози като Джон Боулби – създател на теорията за привързаността – смятат, че ние търсим и създаваме връзки, защото имаме нужда от сигурност. Партньорът се превръща в „сигурна база", върху която се гради усещането за стабилност и подкрепа.

Това обяснява защо много двойки съществуват и се развиват без желание да имат деца. Хората са най-щастливи и най-продуктивни, когато усещат, че зад гърба им стоят хора, на които могат да разчитат – които ще помогнат в трудни моменти. Това създава усещане за стабилност, от което израстваме.

Защо имам нужда от теб?

Защото нуждата от емоционална близост е основна човешка потребност – също като храната и съня. Да не бъдеш сам – дългосрочно, стабилно, безопасно – е част от инстинкта за оцеляване. Това изисква доверие, способност да разчиташ на другия и готовност самият ти да бъдеш такава сигурна опора.

Механизмът за изграждане на доверие и откриване на подходящ партньор се формира в детството. Ако детето е получавало стабилна подкрепа от родителите си, като възрастен човекът ще знае как да избира партньори, на които може да се довери – и сам да бъде опора.

Но ако в детството не е имало сигурност, в зряла възраст този човек трудно ще се довери, трудно ще разпознае надежден партньор, трудно ще се превърне в стабилна подкрепа за другите.

В днешно време можем да си купим почти всичко – от вечеря до помощ в дома. Но не можем да си купим доверие „за един час", или подкрепа „по абонамент".

Защо имам нужда от теб?/Защо ти имаш нужда от мен?

Защото можеш да ми се довериш. Защото искам да мога да се доверя на теб. Защото заедно сме по-силни.