Умът, който подозира всичко: кой вярва в конспирации

Във времена на несигурност и социални сътресения, когато светът изглежда все по-сложен и объркан, мнозина се обръщат към обяснения, които им предлагат чувство за ред и яснота. Конспиративните теории – от вярата, че Земята е плоска, до отричането на ваксините и убеждението в тайни глобални елити – не са просто ексцентричност или невежество. Те са израз на дълбоки психологически механизми, които отразяват нуждата от контрол, търсене на идентичност и специфични когнитивни изкривявания. В основата си вярата в конспирации не е белег само на липса на информация, а на начина, по който индивидът обработва информацията, преживява несигурността и структурира света около себе си.

Психологическият профил на човек, склонен към конспиративно мислене, често включва високи нива на тревожност, недоверие към институциите, ниска поносимост към несигурност и желание за уникалност. Изследвания, публикувани в „Current Directions in Psychological Science" (Douglas et al., 2017), сочат, че хората, които вярват в конспирации, често се чувстват безсилни пред социални процеси и компенсират това усещане чрез вяра в скрити сили, които „наистина" управляват света. В този смисъл, конспирациите функционират като обяснителни модели – макар и погрешни – които дават илюзия за разбиране и контрол.

Когнитивните изкривявания играят централна роля в поддържането на такъв тип вярвания. Едно от тях е т.нар. „интенционално мислене" – склонността да се приписват съзнателни намерения и координирани действия дори на случайни или сложни събития. Тази мисловна грешка е особено силна в контексти на кризи, каквато беше например пандемията от COVID-19. Изследване на Imhoff & Lamberty (2020) показва, че антиваксърските настроения и вярванията в „Пландемията" се засилват при хора с по-ниска толерантност към несигурност и висока нужда от когнитивна затвореност – т.е. потребност от ясни и бързи обяснения, независимо дали са верни.

Параноидната нагласа също има принос. Според проучване на Bruder et al. (2013), конспиративното мислене корелира положително с чертата „параноидност" – убеждението, че другите имат враждебни намерения спрямо индивида или обществото. Това е особено видно при последователите на движението QAnon, които вярват, че елити от света на политиката, медиите и технологиите управляват скрито света чрез престъпни мрежи. Тук психологическият механизъм на „проекция" – при който собствени несигурности и агресивни импулси се приписват на външния свят – играе водеща роля.

Вярата в конспирации често отговаря и на социално-психологическа нужда от принадлежност и идентичност. Според изследване на Uscinski & Parent (2014), хората, които вярват, че са част от „просветено малцинство", се чувстват по-значими и по-осъзнати спрямо „заблуденото мнозинство". Това усещане за елитарност чрез алтернативно знание е силно привлекателно, особено когато се комбинира с усещане за изолация или отхвърляне от традиционните социални структури.

Плоска ли е земята?

Всеки сам си преценя!

Flat Earth движението е особено показателно в това отношение. Проучване на Landrum et al. (2018) показва, че много от неговите последователи не са повярвали първоначално в идеята за плоска Земя, а са били привлечени от видеа с конспиративна тематика и с времето са приели новата „реалност". Това демонстрира значението на информационните мехурчета и онлайн алгоритмите, които насърчават когнитивната консистентност – веднъж приета, една идея се подкрепя с все повече подобни внушения и рядко се подлага на критика.

И все пак не всички, които вярват в конспирации, са когнитивно по-слаби. Напротив – някои изследвания показват, че конспиративно мислещите индивиди могат да бъдат с висок интелектуален капацитет, но също така с дълбоко вкоренено недоверие към авторитети и институции. Това ги прави особено податливи на т.нар. „мотивирано разсъждение" – избирателна интерпретация на фактите така, че да подкрепят предварително установената теза.

Превенцията и намесата при подобни вярвания не са въпрос само на предоставяне на „повече информация". Според професор Карън Дъглас, експерт по социална психология и автор на многобройни изследвания върху конспирациите, директната конфронтация с факти често води до „обратен ефект", при който вярващите още по-силно се вкопчват в теорията. Ефективните стратегии включват изграждане на критическо мислене още в ранна възраст, развиване на доверие в социалните институции и насърчаване на епистемологична скромност – осъзнаване на границите на собственото знание.

Интересна посока е и работата по възстановяване на чувството за контрол. Изследванията показват, че когато хората се чувстват овластени и информирани, те са по-малко склонни да търсят обяснения в конспирации. В този смисъл, социалните политики, които насърчават прозрачност, достъпност на институциите и участие в процесите на вземане на решения, имат пряко въздействие върху психологическата устойчивост срещу дезинформация.

Конспиративното мислене не е заболяване, а човешка реакция – макар и погрешна – на един все по-сложен свят. За да я разберем и да й противодействаме, е нужно не осъждане, а информираност, съпричастие и образование. Чрез разбиране на механизмите, които стоят зад тези вярвания, можем не само да се предпазим от тях, но и да създадем общество, в което истината не се губи в шума на сензациите, а се чува ясно – защото е изградена върху доверие, критичност и уважение към разума.