15 септември - първи учебен ден. Учениците влизат в клас, а понякога стресът е неизбежен. Началото на учебната година носи не само нови учебни материали, тежки раници, а още куп емоции, които се въртят около оста родители - деца.
Д-р Мона, педиатър и майка на две деца, споделя във видео най-често срещаните грешки, които родителите допускат, когато подготвят малките си ученици (на възраст от 2 до 7 години) – и как да ги избегнете с лекота и грижа.
Пропускате да върнете рутината на съня навреме
Колкото и да сте подготвени с всичко останало, ако детето е преуморено и недоспало, няма да има значение колко грижливо сте подбрали обяда му. Летните месеци често „разхлабват" режима за лягане, но с наближаването на училище – е време отново да въведем структура. Хубаво е това да започне около 7–10 дни преди първия учебен ден. Изместете времето за лягане с 15 минути по-рано всяка вечер. Стремете се към реален сън, не просто изгасени лампи. Създайте вечерна рутина: баня, пижама, приказка, лека целувка и светлините угасват.
Направете визуална таблица за заспиване – особено полезна за по-малки или визуално ориентирани деца.
Препоръчителният сън за деца между 3 и 5 г. е между 10 и 13 часа, включително и дрямките. За децата между 6-7 години - това е 9-12 часа през нощта.
Нуждата децата да са отпочинали е особено важна, за да се справят учениците с емоциите си, да успеят да са концентрирани и да се справят със социалните взаимодействия.
Друга грешка е прекаленото вълнение (или тревожност) около началото на училище. Нормално е да сте развълнувани (или малко притеснени), но децата лесно улавят нашите емоции. Прекаленото „надъхване" или обратното – тревожното предупреждение – може да ги обърка или натовари.
Говорете за училище спокойно и позитивно, но без прекаляване. Използвайте фрази като: „Ще учиш нови неща и ще срещнеш приятели." Избягвайте: „Надявам се да не плачеш..." или „Ще ти бъде много трудно, но ще се справиш."
Представете училището като естествена част от порастването, а не като голямо събитие или драма – така детето по-лесно ще се адаптира.
Не е добре и ако първата раздяла с родителя за детето е в първия учебен ден. Ако детето не е свикнало да се разделя с вас, училището може да бъде шок. Без предишен „тренинг", раздялата може да е трудна и за двете страни.
Практикувайте кратки раздяли – игра с друг възрастен, бърза разходка без вас и т.н. Въведете ритуал за довиждане – прегръдка, целувка, специална фраза. Ако е позволено – оставете преходен обект като снимка, стикер, камъче в джоба. Ако се появят сълзи – спокойно се доверете на учителите. Повечето деца се успокояват в рамките на минути. Кратките раздяли с нисък емоционален залог изграждат доверие и увереност. Не ги предпазваме от емоциите – помагаме им да се справят с тях.
Грешно е и да пропускате репетицията на сутрешната рутина.
Сутрините преди училище са друга вселена в сравнение с лежерните летни дни. Ако не сте практикували, може да се окажете в хаос още първия ден. Около седмица преди началото започнете да будите детето по-рано. Пробвайте цялата сутрешна рутина – от ставане до тръгване от вкъщи. Използвайте визуална таблица със стъпки: събуждане, обличане, зъби, закуска, раница и т.н. Дайюте му право на избор като например дали да се облече преди или след закуска. Рутината дава сигурност. Не е нужно да е перфектна – просто да работи за вашето семейство.
Добре е детето също така да тренира различни умения всеки ден като например да закопчава раницата си само, да отваря кутията за обяд, да се обува, закопчава, използва тоалетната. Направете „училищен пикник" у дома – нека само като отвори кутиите. Уверете се, че се справя в банята (включително миене на ръце и пускане на водата). Етикетирайте всичко – от бутилки до пуловери.
Не бъдете с големи очаквания, че всичко ще върви гладко. Дори първите дни да минат прекрасно, то ще се стигне до следващ ден, когато ще има и истерия. Това не значи, че детето се е „развалило", а че се адаптира. Затова по-добре при взимане от училище, не го разпитвайте веднага. Просто кажете: „Толкова се радвам да те видя."
Осигурете тихо време за презареждане – някои деца искат тишина, други гушкане или свободна игра. Разпознавайте признаците на емоционално и сензорно претоварване – те невинаги идват със сълзи.
Временната регресия еу напълно нормална част от адаптацията, не е провал. Вашето разбиране и спокойствие са котвата, към която децата се връщат в края на деня.
Знайте, че преходът не е само за децата, но и за родителите. И възрастните имат право да се чувстват тъжни, развълнувани и това също е нормално.
Затов си дайте време и вие да се адаптирате. Създайте си свой ритуал. Бъдете заземени при раздялата. Така детето черпи спокойствие от вас. Вашето емоционално състояние задава тона. Когато сте добре, децата го усещат.
Коментари (0)
Вашият коментар