Всеки страда за нещо, за някого. И това е съвсем нормално, защото там, където нещо не достига, се появява страданието. Но
какво би станало, ако спрем да се фиксираме върху липсите?
Може ли човек да живее не в мрачния мит за нуждата, а според Златната логика на изобилието?
Може. И ето как.
Стъпка 1: Осъзнайте, че изобилието съществува
Вселената – включително и нашата вътрешна вселена, Колективното несъзнавано – е безкрайна. Следователно тя е и изобилна. В нея има абсолютно всички ресурси, от които се нуждаем. Но усещането за недостиг често се ражда отвътре – когато ни е „малко" слънце, светлина, радост, удоволствие, храна, внимание... Тогава не можем да се наситим, не можем да „напълним" себе си. Така възниква усещането, че ресурсите винаги не достигат. А още по-дълбоко корените на недостига често са в детството – когато не ни е достигала топлина, внимание, игра, обич... Тази вътрешна липса с времето се проектира и върху материалния свят.
Стъпка 2: Разберете откъде идва усещането за липса
Често ние самите се отделяме от изобилието – чрез начина, по който възприемаме света. Усещането за недостиг действа като филтър: ние несъзнателно търсим и намираме липса, дори когато реално има достатъчност. Този вътрешен филтър се създава още в ранните години чрез родителски внушения:, „Пари няма" „Не мога да ти купя играчка, няма да остане за вечеря", „За да имаш, трябва да работиш много и трудно", „Богатите са измамници и престъпници", „Никой няма всичко".
Или чрез неосъзнатото убеждение: „Аз не заслужавам изобилие. Не съм достатъчно добър."
А при някои хора действат и родови програми – например, ако произхождате от семейство, чието имущество е било отнето насилствено, може несъзнателно да вярвате, че „богатството носи беди" или че „рано или късно всичко ще ти бъде отнето".
Стъпка 3: Намери позитивното намерение зад усещането за липса
Дори недостигът може да носи ресурс – стига да го погледнем от друг ъгъл.
Той често е мотив за промяна – например: Да се преместите в нова страна, да учите нова професия, да стартирате собствен бизнес, да си купите жилище, да започнете терапия или нова посока в живота. Ако осъзнаете това, недостигът вече няма да е страдание, а ще стане двигател.
Стъпка 4: Работи в дълбочина с усещането за недостиг
С помощта на психолог или чрез лична вътрешна работа, е важно да трансформирате липсата в изобилие – като запазите положителното намерение, което тя носи. Не отхвърляйте усещането за липса – разберете го, преработете го, и го използвайте като компас.
Стъпка 5: Позволете си да получавате и да се радвате
Много хора имат всичко, но не си позволяват да му се радват.
Например: на масата има вкусен пай, но човек взима най-малкото парченце – сякаш не заслужава по-хубавото. Изобилието не е запазено за „късметлиите". То е начин на възприятие, форма на вътрешна зрялост.
Изобилието е отговорност. Да получаваш е едно, но да управляваш изобилието зряло – това е друго. Изобилието изисква съзнателност, психическа зрялост и умението да разпределяш ресурсите отговорно – не само за себе си, но и за света около теб.
Коментари (0)
Вашият коментар