Чувството за вина не е добродетел, а капан

 Не са малко хората, които вярват, че вината е много добро чувство. Когато човек се обвинява, явно е добър, има съвест.

В крайна сметка, именно този, който се обвинява, е най-лошият и най-нечестен, особено спрямо себе си.

Постоянната самокритика не помага на никого. Повтарянето на изрази като: „Аз съм лош, недостоен, постъпих нечестно." не водят до нищо съществено. Подобни мисли  може само да привлекат още повече подобни ситуации.

Ние сами създаваме всички ситуации в живота си - с нашите мисли, чувства, емоции. Вината е най-разрушителната от всички. Самообвинението не променя нищо, само носи още повече болка. 

Много често тази самокритика идва от детството. Може родител да ви е наказвал като  сте били малки. От най-ранна възраст идват ограниченията - "не прави това, не ходи там". Тези възпитателни методи няма как да бъдат избегнати, но е много ценно да се обяснява защо са необходими. 

Не е нужно да се вменява чувство на вина. Наказанието, например, учи какво да не се прави, но не дава посока какво да се прави вместо това. А именно това е ключът към развитие.

Необходими са насоки какво е възможно да се направи, за да се върви напред, да се случва действие, да се поема отговорност.

Затова и ако нещо, което сме направили не ни допада, то вместо да се обвиним, би било по-практично да помислим какво може да направим различно. Да прегледаме случилото се и да помислим какви положителни неща можем да изведем от определени ситуации като поуки и нови идеи, подходи.

Така във варианти, в които нещо при нас не е минало, според очакванията ни, вместо да се обвиняваме, може спокойно да се опитаме да променим нещата така, че следващият път резултатът да е по-добър. Нека си простим - за миналото, за настоящето и предварително за бъдещето. 

Това, което правим в дадения момент е най-доброто, на което сме способни в това време. Дори по-късно да ни се стори, че не е било правилно, такива са били възможностите ни в този определен час. Вината и наказанието не дават избор, не развиват. Това го прави поемането на отговорност. Това чувство именно ни позволява да създаваме нови мисли и модели на поведение.

 Важно е не просто да спрем да правим нещо, а да се научим да правим нещо ново, по-позитивно от старото.