Ръководство да развием самочувствието си

Във времена на непрекъснато самоизтъкване, това да имаме самочувствие се оказва изключително важно. Разбира се колко високо е то и до колко е подплатено също е въпрос, който не е за пренебрегване. И все пак как да го изградим - нека първо си отговорим какво точно означава то. 

Самочувствието е собственото ни възприятие за това колко сме значими като личност – със собствените ни качества, чувства, достойнства и недостатъци.

Заради това и няма как да го пренебрегваме, защото то участва във важни решения относно живота ни. Особено решаващо е при моментите, в които си задаваме въпроси като:

„Ще се справя ли?", „Заслужавам ли?", „Мога ли да го постигна?".

Ако то липсва, сигурно не бихме направили важни крачки, ако е в повече - може да поемем отговорност, за която не сме готови. Ако е твърде ниско или твърде високо, това лесно може да провали нашите планове, действия и цели.

Как да развием самочувствието си

Определяме си критерия, по който се оценяваме. Може да е като се сравняваме с други хора, но това най-вероятно ще доведе до ниско самочувствие, защото сравнението с другите е неефикасно. Причината - повече от ясна - винаги ще има някой, който ще е по-добър от нас. Подобен подход всъщност води до постигане на обратен ефект и усещане за тревожност, съмнения, съжаления, разочарования.

Втори вариант е да не се сравняваме с другите, но да се поставяме над тях. Този модел също не е ефикасен, защото става въпрос пък за завишено самочувствие, основано отново на сравнение с околните – но с усещането, че сме „по-добри" от тях. Това води до разочарования и провали, когато реалността не отговаря на високите очаквания.

Следващ вариант е да се сравняваме с някакъв идеал. Класическата ситуация е да имаме представа за перфектната версия на себе си и се стремим към нея. Това изглежда вдъхновяващо, но често води до постоянна вина, напрежение, неврози, излишен стрес, зависими отношения, хронична умора.

Сравняваме се със себе си - но в миналото е малко по-здравословен подход, тъй като се сравняваме с нашата стара версия. Признаваме грешките, учим се от тях и вървим напред. Но пак има опасност да доведе до разочарование, ако усетим, че с времето губим мотивация и посока.

Най- продуктивният вариант е да оценяваме себе си, според това, което умеем. Изключваме сравненията, а се фокусираме върху възможностити си и действията си.

Самочувствието не трябва да е етикет, а инструмент за постигане на цели. Само това води до реални действия.

И да запомним: самочувствието ни е равно на действие, без значение на потенциала и уменията, без значение какви възможности стоят пред нас. Защото само потенциалът не води до действия. За да се превърне самочувствието в реална сила, е необходимо да е подкрепено с действие. Затова пътят е да определим възможностите си, да търсим начини да ги използваме, да планираме, да действаме и да анализираме резултатите, независимо дали са положителни или отрицателни.

Оценяването на новите си възможности води до по-ефективна работа на самочувствието в наша полза.

Самочувствието не е нещо статично. То не идва „наготово". То се изгражда с всяко малко действие, с всяка малка крачка, с всеки избор, който правим всекидневно.