Тайната на душевния мир

Спокойствие, само спокойствие!, – казва Карлсон, но колко лесно е да спазим този негов съвет. Все има нещо, което да пречи на нашия вътрешен мир, да не може да спре тревогите, вината, напрежението, които ни изкарват от равновесия.

 Спокойствието – това състояние на центрираност и вътрешен ред – е онова, което най-лесно губим в съвременния живот.

Основни причини за загуба на душевно спокойствие

• Страховете

Повечето ни страхове са свързани с бъдещето – важен изпит, напрегнато интервю, предстояща среща или въображаем конфликт. Дори събития, които може би никога няма да се случат, отнемат спокойствието ни още сега. Така попадаме в капана на тревожността „докато не...". А понякога „не" така и не идва – и живеем в непрекъснато напрежение.

• Чувството за вина

Вината е като вътрешен глас, който непрестанно ни напомня за нещо, което сме направили (или не сме). Тя ни кара да се чувстваме зле, сякаш заслужаваме наказание, и често ни държи в психологически плен дори след като ситуацията отдавна е минала. Най-голямата трудност тук е усещането, че няма изход – че само външно „опрощение" може да ни освободи.

• Прекомерните ангажименти

Тук отново има връзка с вината – често се съгласяваме да поемем твърде много задължения, които надвишават възможностите ни. Да казваме „да" от страх да не разочароваме, води до натрупване на напрежение. Натискът, че трябва да изпълним всичко, ни изтощава и подкопава вътрешния ни мир.

•  Обида

Обиждаме се, когато чувстваме, че с нас са се отнесли несправедливо. Дори това да е истина, задържаната обида ни изяжда отвътре. Тя е като рана, която не иска да заздравее. Его-то ни постоянно ни напомня, че не сме заслужавали подобно отношение, а това води или до пасивна тъга, или до активна злоба.

• Гняв и агресия

Гневът е мощна емоция, която напълно руши вътрешното равновесие. Той поражда желание за отмъщение, за разрушаване. И дори когато не действаме според него, той остава в нас като напрежение, което не ни дава покой.

 Как да възстановим вътрешното си спокойствие?

Всяка от горните причини може да действа поотделно или в комбинация с останалите. За да възстановим душевния си мир, трябва да работим съзнателно върху следните насоки:

• Връщане в настоящия момент

Повечето ни страдания идват от това, че не сме тук и сега. Въртим в ума си сцени от миналото или се тревожим за бъдещето. Време е да се върнем в реалността – да осъзнаем, че точно в този момент разполагаме с всичко необходимо, за да се справим. Спокойствието е възможно само в настоящето.

• Позволете си да грешите

Всеки прави грешки. Разликата е, че някои хора си го позволяват, а други се самообвиняват до безкрай. Да признаете вината си и да се извините е достатъчно. След това – поставете точка. Спокойствието идва с умението да затваряте вратите на миналото.

• Умението да казвате „не"

Да откажете не е егоизъм – това е здравословна граница. Когато осъзнаете, че едно обещание ще ви натовари прекомерно, просто кажете „не". Това е акт на самоуважение.

•  Умението да прощавате

Обиждаме се – това е човешко. Но когато задържаме обидата, тя действа като отрова. Простете – дори без да ви поискат прошка. Не заради другия, а заради себе си. Така освобождавате място за мир в сърцето си.

•  Давайте изход на негативните емоции

Да ги потискате не е решение. Тялото и умът ви трябва да се освободят от натрупаното напрежение. Това може да стане чрез писане, движение, разговор, сълзи или тишина. Не бягайте от емоциите – разберете ги и ги оставете да си отидат.

Притча за спокойствието

Един ученик попитал своя учител:
– Учителю, какво е истинското спокойствие?

Учителят налял вода в чаша и казал:
– Представи си, че тази вода е умът ти.

След това започнал да разбърква водата с лъжица.
– А това е, когато си ядосан, обиден или изплашен. Водата е мътна и не виждаш дъното.

Оставил чашата на масата. Минали няколко минути и водата се избистрила.
– Ето го спокойствието – когато спреш да бъркаш, умът се избистря сам.

Душевното спокойствие не е нещо, което идва отвън. То не зависи от обстоятелствата, а от отношението ни към тях.

То е навици, които се изграждат – навик да присъстваме в момента, да приемаме грешките, да поставяме граници, да прощаваме и да се освобождаваме от тежките чувства. Колкото по-често го практикуваме, толкова по-дълбоко и естествено става то.